„Чистите къщи“: Как наемането на помощница противоречи на феминизма?

В новия си роман „Чисти къщи“ („Casas limpias“), испанската писателка Мари́я Агундец поставя на дневен ред сложността на професията, свързана с помощниците в домакинството. Главната героиня, Сол, е млада и напредничаво настроена жена, която се опитва да живее в съответствие с модерните феминистки идеи. Но след като губи работата си като асистент на художник и разбира, че е бременна, тя наема две жени от Латинска Америка, за да ѝ помагат в дома, тъй като нейният партньор работи по 12 часа на ден.

Тази ситуация предизвиква у Сол чувство на срам, тъй като тя започва да се притеснява от общественото мнение, дори се крие, за да не я види съседката ѝ, която демонстрира активна феминистка позиция. Мари́я Агундец описва как наемането на помощник за дома често поставя жената в ролята на малък шеф, без обаче да предлага условия на наетата, а също така подчертава, че това действие предполага, че човек не желае да отделя свободното си време за почистване.

Неравенства и предразсъдъци

Романът повдига важни въпроси за расизма, неравенството и предразсъдъците, които все още съществуват в съвременното общество. Въпреки че „Чисти къщи“ и „Помощниците“ (The Help) представят различни епохи, Агундец адаптира и актуализира тези теми, за да подчертае, че основните проблеми все още са налице, но в различен контекст. Почистването и грижата за другите остават предимно „женски“ сфери, а опитите за освобождаване от това задължение не са достъпни за всички.

Агундец коментира социалния натиск, оказван върху жените от различни идеологически среди: „Критиките към начина, по който всяка от нас живее личния си живот и феминизма си, са много“. Тя добавя, че идеалът за успех в кариерата често затъмнява стремежите на жените да се грижат за децата си.

Социално признание и противоречия

Трудовата несигурност е друг основен проблем, който Агундец разглежда. „Включването на жените в работната сила е прекрасно, но става сложно, когато има семеен контекст“, заявява тя. Тя подчертава, че не всички работни места са еднакво валидни и главната героиня, която мечтае да работи като чистачка, среща критики от партньора и родителите си.

„По-добре ли е майка ти да бъде културен работник с ужасни условия, отколкото чистачка? Въпросът е за социално признание“, признава Агундец. Наративът подчертава погледа на заможния и консервативен социален сектор, който счита наемането на домашен работник за нещо нормално, без да поставя под въпрос социалните неравенства.

„Чистите къщи“ не са политически роман, а по-скоро социално изследване в литературен формат, което разкрива противоречията на женствеността и предизвиква читателя да се замисли за собствените си предразсъдъци и избори. Мари́я Агундец използва хумор и остро наблюдение, за да разкаже история, която е актуална и значима в днешния ден.