Как четенето на Джейн Остин развива уменията ни за разбиране на другите

Началото на романа „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин запознава читателя с Елизабет Бенет, която случайно чува мистър Дарси да говори негативно за нея. Тази ситуация провокира у нея отрицателно мнение за него: „Тя е търпима, но не достатъчно красива, за да ме привлече“. За съжаление, мистър Дарси не осъзнава, че неговите думи са чути, а Елизабет не разбира истинските причини зад тях. Така започва емоционален и умствен танц между двамата персонажи, в който те се опитват да разгадаят мислите и чувствата на другия.

Читателят, от своя страна, играе ролята на всезнаещ трети участник, който е запознат с най-дълбоките мисли на героите. Това означава, че упражнението по интерпретиране на емоции не само че се случва в самата история, но и вътре в читателя, което прави преживяването още по-богато.

Психология и „теория на ума“

Нашето наслаждение от литературата е свързано с теорията на ума, когнитивната способност да приписваме психични състояния (намерения, желания, мисли, емоции) на другите. Тази способност е основополагающа за всяка социална връзка и е съществени за разбирането на наратива. Четенето на художествена литература в действителност подобрява тези умения. Проучване, публикувано през 2013 г. в списание Science, установява, че четенето на фикция обогатява способността за разбиране на социални взаимодействия.

Остин използва сюжети, основани на недоразумения, измама и социални очаквания, за да отрази социалната психология на своята епоха – края на 18-ти и началото на 19-ти век. Умът на героите ѝ е централна тема, а усилията за разбиране на тези умове предизвикват конфликти в историите, създавайки персонажи, с които е лесно да се съчувства. В „Гордост и предразсъдъци“ Остин не само представя любовна история, но и заплита читателя в мрежа от мисли за мисли, известна като ментална рекурсия.

Сложността на менталната рекурсия

Менталната рекурсия е способността да представяме психичните състояния на другите в нашия собствен ум на множество нива. Първостепенната рекурсия е ясна – когато Елизабет казва, че знае, че сестра ѝ Джейн е нещастна. Но Остин рядко спира дотук; нейните романи развиват много по-сложни структури. Например, Елизабет смята, че Дарси вярва, че тя е заинтересована от Уикъм. Това е трета степен на рекурсия, включваща мислите на трима различни персонажи.

Тези нива на интерпретация се припокриват в ключови моменти от романа, генерирайки недоразумения, напрежение и сюжетни обрати, натоварени с дълбочина. Читателят не само наблюдава, но и активно участва в разгадаването на тези сложни взаимодействия. Когато Елизабет чете писмото на Дарси, предоставено ѝ след като го е отхвърлила, читателят трябва да пренареди предишните нива на интерпретация, за да разбере истинските намерения и чувства на героите.

Литературната фикция, особено тази, която разглежда сложни междуличностни отношения, е естествен начин за тренировка на тези способности. Четенето на остин е като вдигане на ментални тежести – героите ѝ ни канят да мислим с тях, за тях и понякога срещу тях.

Свободната индиректна реч е един от най-мощните инструменти, използвани от Остин, за да ни потопи в умовете на героите. Тази наративна техника служи като мост между разказвача и персонажите, позволявайки ни достъп до техните идеи и емоции без изрично да ги обозначава.

Чрез свободната индиректна реч, мислите на героите не се заявяват директно, а читателят трябва да реконструира какво наистина мислят и чувстват. Тази форма на разказване е тренировка в „чета на ума“, тъй като активира нашите способности за разгадаване на мисли и намерения на другите.

Четенето на Джейн Остин е не само развлечение, но и финна тренировка на способността ни да се поставяме на мястото на другите. Това може да обясни защо четенето на книги, дори написани преди повече от два века, никога не излиза от мода.