Младежите без работа или образование: Кои европейски страни са най-засегнати?

Европейският съюз постави амбициозна цел да намали дела на младежите, които не са ангажирани с работа, образование или обучение (NEET), под 9% до 2030 г. Въпреки това, според данни на Eurostat, през 2024 г. около 11% от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС остават в тази категория. Само 11 от 34 европейски държави са успели да постигнат поставената цел, а разпределението на NEET показателите е значително различно в зависимост от страната.

Най-високи нива на NEET в Европа

Според данните, Румъния е на върха на класацията с 19.4% от младите хора, които не са нито в образование, нито в работа. В Турция процентът е дори по-висок— 25.9% от младежите са NEET. Босна и Херцеговина следва с 22.2%. Други държави, които надвишават средното ниво на ЕС, включват Италия с 15.2%, Сърбия с 14.9% и България, където процентът е 12.7%.

Въпреки подобренията в някои северни и западни държави, Южна и Югоизточна Европа продължават да имат значително по-високи NEET показатели. Например, в Германия нивото е само 8.5%, което е най-ниското в ЕС. Нидерландия отбелязва най-ниския процент на NEET с 4.9%, като следват Исландия и Швеция, които също показват добри резултати.

Причини за високите проценти NEET и половите разлики

Според доклад на OECD за Румъния, лошите образователни резултати са основна причина за високия дял на младежите, които не са ангажирани с работа или обучение. Анализ на Mehmet Ozan Özdemir и неговите колеги посочва, че несъответствието между уменията, изисквани от пазара на труда, и тези, придобити от студентите, е основен фактор за високия NEET процент в Турция.

Разликата между половете в NEET показателите също е значителна. Средно в ЕС 10% от младите мъже са NEET в сравнение с 12.1% от младите жени, представляваща разлика от 2.1 процентни пункта. В Турция, 15.8% от мъжете са NEET, докато при жените процентът достига 36.4%, което е разлика от 20.6 процентни пункта.

В заключение, предизвикателствата пред младежите в Европа, особено в Южна и Югоизточна Европа, изискват спешни действия и иновации в образователните и трудовите политики, за да се осигури по-добро бъдеще за младото поколение.