Зукман данък: Как облагането на богатите ще повлияе на бюджета?

Дебатът относно т.нар. Зукман данък в Франция предизвика значителни реакции, като основна тема е облагането на ултрабогатите. Предложението предвижда минимален данък от 2% върху активи над 100 милиона евро, който ще се добавя към редовния данък върху доходите. Според оценките, новата данъчна ставка ще засегне около 1 800 души в страната.

Поддръжниците на идеята смятат, че тя представлява данъчна справедливост в момент, когато европейските държави са призовавани да увеличат разходите си за сигурност и отбрана. Джулия Варашкин, съветник по политиките в Европейския данъчен наблюдател, подчертава, че предложението е „много популярно“ сред обществеността и политическите среди. Според нея, предимството на Зукман данъка е, че „решава проблема с това, че ултрабогатите плащат по-малко данъци“.

Идеята е разработена от френския икономист Габриел Зукман, който предлага глобален минимален данък върху богатството, за да се справи с неравенството в данъчното облагане. Неговата цел е да коригира ситуацията, при която най-богатите плащат по-малко от останалата част от населението. Въпреки това, противниците на предложението твърдят, че новият данък ще засегне не само ултрабогатите, но и предприемачите и семейните бизнеси.

Микаел Петижан, главен икономист в Waterloo Asset Management, предупреждава, че данъкът може да накара компаниите да намалят инвестициите си. „През последните 30 години, 500-те най-богати хора във Франция са увеличили дела си от 6% на 42% от националния БВП,“ посочва Варашкин.

Какви приходи може да донесе Зукман данъкът?

Според Зукман, предложението би могло да донесе около 20 милиарда евро на френското правителство, което би помогнало за покриването на част от дефицита без дълбоки бюджетни съкращения. „Когато говорим за намиране на средства за бюджета, можем или да намалим публичните разходи, което ще означава съкращаване на социалната помощ, пенсии и здравеопазване, или да съберем повече средства, особено от хора, които не плащат данъци,“ обобщава Варашкин.

На ниво Европейски съюз, ефектът би бил още по-значителен, като се оценява, че такъв данък би могъл да донесе 67 милиарда евро за държавите-членки. Въпреки това, Петижан поставя под съмнение тези цифри и смята, че действителният приход може да бъде много по-нисък.

Какво е положението в други европейски държави?

От държавите членки на Европейския съюз, само Испания прилага солидарен данък върху големите богатства през последните три години, който важи за нетно богатство над 3 милиона евро. Финансовото министерство на страната съобщава, че мярката е имала „положителен ефект“.

В Норвегия, която не е част от ЕС, данъкът върху богатството е 1,1% за активи над 1,7 милиона евро. Лейбъристката партия, спечелила изборите по-рано този месец, обеща да запази тази система. В Швейцария данъкът върху богатството варира в зависимост от кантона, а в момента текат дебати относно облагането на наследствата.

Петижан обаче уточнява, че примери като Норвегия и Швейцария не са приложими за повечето европейски държави. „Те са много богати страни с огромни капиталови ресурси,“ добавя той. В Франция данъкът върху богатството беше отменен през 2018 г. и заменен с данък върху недвижимите имоти, който важи за имоти с нетна стойност над 1,3 милиона евро.

Дебатът за облагането на ултрабогатите продължава и в Обединеното кралство, където се обсъжда облагане на активи над 10 милиона паунда. Предложението, подкрепяно от НПО, представители на Лейбъристката партия и икономиста Томас Пикети, включва данък от 2% за тези много богати индивиди. Противниците от Консервативната партия обаче се противопоставят на мярката.

Дебатът за облагането на богатството остава актуален и във Франция, поставяйки под въпрос как да се постигне финансова справедливост в условията на нарастваща икономическа неравенство.