Спор за минималната заплата в България: Синдикати искат 620 евро

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в България отново не успя да постигне консенсус относно минималната заплата за 2026 г.. Проектодекретът на правителството предлага увеличение на текущата минимална заплата от 1 077 лева (приблизително 550,90 евро) до 1 213 лева (около 620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6%. Министърът на социалната политика Борислав Гуцанов представи предложението и подчерта, че увеличението ще засегне около 600 000 работници, включително близо 30 000 в държавно финансирани социални услуги.

Гуцанов акцентира, че това увеличение ще помогне за намаляване на бедността и ще укрепи покупателната способност на работниците. Въпреки предложението, бизнес секторът изрази противопоставяне. Представители на Асоциацията на индустриалния капитал и Българската индустриална камара аргументираха, че минималната заплата вече е била увеличавана предсрочно през последните три години и надвишава обективните икономически показатели.

Разногласия между синдикати и работодатели

Всички четири работодателски организации, присъстващи в НСТС, призоваха за преразглеждане на настоящия механизъм в Кодекса на труда, който определя минималната заплата на 50% от средната месечна заплата за 12-месечен период. Някои работодатели изразиха открито противопоставяне на планираното увеличение, докато други се въздържаха. В същото време синдикатите, включително Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация „Подкрепа“, подкрепиха предложеното увеличение.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че в бъдеще всички доходи, включително минималната заплата, трябва да бъдат свързани с референтен показател за жизнения стандарт. Той предложи Националният статистически институт да разработи методология, съобразена с стандартите на Международната организация на труда (МОТ), адаптирана за България и наблюдавана от тристранен комитет.

Министър Гуцанов подчерта спешността на увеличението на минималната заплата, позовавайки се на данни от Евростат, според които България е на дъното на класацията по минимални заплати в Европейския съюз. Въпреки че страните от Централна и Източна Европа обикновено имат по-ниски минимални заплати, текущото ниво на България от 551 евро остава най-ниското, докато Унгария е на второ място с 707 евро.

Според Гуцанов, замразяването на минималната заплата при настоящите икономически условия би било неприемливо. Той аргументира, че гражданите трябва да усетят, че държавата активно подкрепя растежа на доходите и осигурява справедлив жизнен стандарт. С неуспеха за постигане на споразумение в НСТС, Министерството на труда и социалната политика трябва да предприеме необходимите стъпки за прилагане на увеличението в съответствие с българските закони, въпреки продължаващия спор между работодатели и синдикати.