Производството на мед в България спадна с 40-50% през 2023 г.

Производството на мед в България през 2023 г. се прогнозира да спадне с 40-50% в сравнение с предходната година, съобщават пчеларите от страната. Основните причини за този значителен спад са неблагоприятните метеорологични условия и дълготрайните ефекти от висока зимна смъртност на пчелите. Въпреки намалената récolte, цените на едро остават статични, което поставя сектора в уязвима позиция.

Неблагоприятни условия и висока смъртност

В района на Добрич не е събрано никакво пролетно медоносно производство. “Промените в климата са драстични. Пролетта беше необичайно студена, акацията не разцъфтя в нашия район, а липата едва-едва цъфна. Каквото пчелите събраха, те самите го консумираха. Само сега започваме да получаваме малки количества от смесени цъфтежи,” обяснява пчеларят Мария Костадинова.

Летните условия също не са били благоприятни. “Високите температури и продължителната жега пречат на растенията да отделят нектар по начина, по който би трябвало,” добавя Полина Михова. Въпреки че зимните загуби в Добрич са били в нормалните граници, много други региони са се сблъскали с опустошителни смъртностни ставки от 80-90%, което повдига сериозни опасения за бъдещето на индустрията.

Непостоянство в цените и бъдещето на сектора

При нормални условия, една пчелна колония може да произведе до 40 килограма мед. Тази година обаче очакванията са значително под средните стойности. “Когато сезонът приключи, вярвам, че ще сме надолу с 40-50% общо,” предвижда Михова. Тези недостигове вероятно ще доведат до покачване на цените на дребно, но пчеларите твърдят, че увеличенията ще бъдат минимални, за да не загубят лоялни клиенти. “Ще трябва да повишим цените леко, просто за да оцеляваме,” казва Костадинова.

За по-големите производители ситуацията е още по-сложна. Цената на едро е задържана на около 4 лева за килограм в продължение на години, което е далеч под устойчивите нива. Любомир Люibenов, който управлява три пчелина с 300 кошера, заявява, че не може да си позволи да продава продукцията си директно на потребителите. “Честната цена трябва да бъде поне 5,50 до 6 лева, но това е почти невъзможно с вноса на чужд мед, който натиска пазара надолу,” споделя той.

Люibenов е скептичен, че търговията на дребно или кооперативните усилия могат да спасят сектора. “Виждам бизнеса да се свива. Големите играчи ще останат, вносът ще продължи, а българското производство неизбежно ще намалее,” коментира той. Когато го питат дали това ще унищожи местното производство на мед, отговаря директно: “В днешния глобален свят, на кого му пука? Никой не се интересува от българския мед.” Според него потребителите могат да играят роля, но данните показват обратното – потреблението на мед в България е сред най-ниските в Европа. “Търговията на дребно не може да компенсира по-големите проблеми. Това е суровата истина,” завършва той.