Премиерът предупреждава: Сделката с Botas застрашава енергийния сектор

Премиерът Росен Желязков определи договора с турската държавна енергийна компания Botas като сериозен проблем за енергийния сектор на България. Според него, споразумението вече е задължило Българгаз с повече от 600 милиона лева (около 306 милиона евро), които компанията не е в състояние да върне. През целия 13-годишен период, договорът ще струва на държавата над 6 милиарда лева (приблизително 3,06 милиарда евро).

На стратегически форум по енергийни въпроси в София премиерът подчерта необходимостта от обществено обсъждане и решения за ревизия на договора. Той акцентира на баланса между финансовата стабилност на Българгаз и по-широкото функциониране на националната икономика в контекста на политическите решения.

Ключови изказвания за енергийната сигурност

Форумът събра важни фигури, включително вицепрезидента Илияна Йотова, и министрите на енергетиката и финансите, за обсъждане на енергийната сигурност на страната, устойчивото развитие и стратегическите проекти. Участниците акцентираха на основните елементи от енергийния микс на България, като ядрената енергия осигурява около 50% от производството на електрическа енергия.

Желязков повтори стратегическото значение на мащабни проекти, като единици 7 и 8 на Козлодуйската ядрена електрическа централа, отбелязвайки потенциала им да ускори икономическото развитие. Инициативи по инфраструктура, включително интерконектори с Гърция, Сърбия и Румъния, терминали за втечнен газ, паркове за възобновяема енергия и интелигентни мрежи, също бяха подчертавани като критични за енергийната независимост на страната и регионалното влияние в Югоизточна Европа.

Структурни предизвикателства и бъдещето на енергията

Отново фокусирайки се върху договора с Botas, Желязков го определи като неправилен избор, който поставя Българгаз в уязвима позиция с риск от несъстоятелност. Той характеризира проблема като структурен за енергийния сектор, подчертавайки напрежението между бъдещето на компанията и политико-икономическите решения.

Вицепрезидентът Йотова изтъкна необходимостта България да се позиционира не като периферна страна, а като активен участник в европейските енергийни решения. Тя акцентира върху електрическите нужди на големи проекти, като избраната от Европейската комисия гигафабрика, която изисква значителни енергийни ресурси.

Йотова допълнително подчерта важността на планирането на енергийната система на България за 2050 година, като се обръща внимание на енергийния микс и доминиращите източници. Тя постави въпрос защо дебатите около топлоелектрическите централи остават пренебрегвани. Според нея, до момента Националното събрание не е приело стратегическа визия за устойчиво развитие на електричеството, което оставя пропуски в дългосрочното планиране и политическите насоки.

Форумът така зададе както непосредствени предизвикателства по договора, така и по-широки структурни съображения за енергийното бъдеще на България.