Бивш финансов министър: Увеличение на ДДС до 22% може да реши бюджета

Започването на новия политически сезон в България поставя на преден план три важни финансови въпроси: спекулации относно влизането на страната в еврозоната, бюджетния дефицит за 2025 г. и подготовката за бюджета за 2026 г. Тази оценка беше споделена от Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш финансов министър, в интервю с главния редактор на BGNES, Георги Пашкулев.

По отношение на спекулациите, свързани с приемането на еврото, Дянков подчерта, че правителството и парламентът са приели множество закони, целящи подобряване на прозрачността, особено в търговията на дребно. Въпреки че не отхвърли изолирани случаи на манипулация на цените, той акцентира, че по-широките инфлационни тенденции, наречени „пълзяща инфлация“, са в значителна степен несвързани с приемането на еврото. Вместо това, той свързва нарастващите цени с рязко увеличаване на административните разходи в министерства като вътрешните работи и отбраната, които се очаква да достигнат 46% през 2025 г., в сравнение с десетгодишен среден показател от 36–37%.

Вторият критичен въпрос е бюджетният дефицит на България за 2025 г. Исторически, бюджетните статистики показват излишъци до август, благодарение на приходите от ДДС и лични данъци, както и на силните летни приходи от туризма и земеделието. Въпреки това, тази година дефицитът се появи още през юни, което предизвика притеснения преди зимата, когато обикновено се реализират по-големи разходи за инфраструктура и социални програми. Дянков предупреди, че опозицията и анализаторите вероятно ще акцентират на този дефицит през септември. Той изрази скептицизъм относно бързите съкращения на разходите в рамките на текущата широка коалиция, подчертавайки, че въпросът трябва да бъде разгледан преди приемането на бюджета за 2026 г. през октомври.

Относно бюджета за 2026 г., Дянков определи текущата фискална политика като продължение на последните пет години, където дефицит от 3% се счита за управляем, особено в контекста на извънредни разходи за отбраната. Той предупреди, че подготовката на следващия бюджет може да се превърне в политическо зрелище, но същевременно да представлява сериозно финансово предизвикателство. Нуждата от допълнителни приходи е спешна, особено за финансиране на увеличаването на разходите за отбрана от 2% на 5% от БВП през следващото десетилетие, което би означавало допълнителни 10 милиарда лева годишно.

Дянков акцентира на факта, че докато правителството може да предпочита да не увеличава данъците, увеличеното събиране на ДДС остава най-практичното решение. За 2025 г. се очаква ДДС да нарасне с 32%, но данните за средата на годината сочат само 14% увеличение, което е много под прогнозите. Събираемостта от корпоративни данъци също е под очакванията. В контекста на това, повишаването на ДДС до 22% би осигурило висока събираемост с минимално икономическо изкривяване в сравнение с увеличаването на социалните осигуровки, което Дянков нарече „най-лошата идея“ за 2026–2027 г.

Местните данъци и такси също заслужават преразглеждане. Текущите общински приходи възлизат на едва 0.4–0.5% от БВП, което е значително под средното ниво в ЕС от 2.4%. Актуализациите на данъците върху имоти и земя, последно преразгледани между 2005 и 2007 г., биха могли да донесат допълнителни 3 милиарда лева – около 1% от БВП, но Дянков призна, че общините могат да се противопоставят без увеличени централни субсидии. Той предложи и целенасочени мерки, като временно облагане на излишната печалба за сектори, които печелят от приемането на еврото, особено банките. Сравними данъци съществуват в 14 от 27 държави от ЕС, включително основни икономики като Франция, Германия, Испания и Италия, както и в Централна Европа, като Чехия, Словакия, Унгария и Полша.

Дянков подчерта, че инвестициите в инфраструктура са централна политическа приоритет за бюджета за 2026 г. Той отбеляза, че постоянната недостатъчност на инвестиции и остарялата инфраструктура допринасят за инциденти и бавен икономически растеж. Въпреки амбициозните разпределения в предходните бюджети от 2021 до 2025 г., само около 30% от средствата са били усвоени, което отразява или бюрократични неефективности, или недостатъчно развити проекти на общинско и национално ниво. Текущото правителство, ръководено от премиера Росен Желязков, е изразило силна ангажираност за поправяне на това.

Относно влизането в еврозоната, Дянков отбеляза дългосрочната готовност на България да приеме единната валута, като посочи, че предишни опити са били провалени от външни кризи в Гърция и Испания през 2007–2008 г. Той заяви, че страната е изпълнила всички технически изисквания в продължение на две десетилетия и успешното влизане през януари 2026 г. е кулминация на тази дългосрочна подготовка. Дянков отхвърли твърденията, свързващи еврото с висока инфлация, като посочи опита на Хърватия през 2023 г., където нарастващите цени са били резултат от войната в Украйна и цените на енергията, а не от приемането на валутата. Той повтори, че текущата инфлация, надхвърляща 5% през юли, произтича от нарастващите административни разходи, а не от приемането на еврото. Въпреки фискалните и административни предизвикателства, Дянков завърши с оптимистичен тон, подчертавайки, че България остава в добра позиция в Югоизточна Европа. През последните 20 години страната е постигнала значителен напредък и е избегнала множество икономически кризи, които засегнаха съседни държави.