Българските работодатели отхвърлят модела на четиридневна работна седмица

Дискусиите относно въвеждането на четиридневна работна седмица в България срещат значителна съпротива от страна на работодателските организации. Според проучване на БТА, предложението за намаляване на работната седмица до четири дни е категорично отхвърлено. Темата стана актуална след като Гърция представи проектозакон, позволяващ на родителите да работят четири дни, но с удължени 10-часови смени вместо стандартните осем. В момента, българското законодателство предвижда работна седмица от пет дни и 40 часа.

България заедно с Гърция регистрира най-дългите реално отработени часове в Европейския съюз, като същевременно заема последното място по дял на служителите, работещи извънредно. В допълнение, производителността на труда в България остава най-ниската в ЕС – едва 56,8% от средното ниво на блока.

Работодателските организации изразяват несъгласие

Мария Минчева, заместник-председател на Българската индустриална камара, подчерта, че страната не е подготвена за внедряване на четиридневния модел. Тя посочи на намаляващата работна сила и остаряващото население, отбелязвайки, че по-малко работни часове означават по-малко производство. Според нея, България не разполага с необходимите нива на автоматизация и цифровизация, които биха позволили на служителите да работят по-малко, без да се намалява производственият обем.

Кирил Божев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал, изрази същото мнение, като обясни, че намалението на работната седмица при непроменени часови норми би довело незабавно до спад на производителността с 20%, загуба, която работодателите не могат да си позволят. Той добави, че това би навредило на икономическата активност, намалило бюджетните приходи и водило до съкращения на работни места. Божев отхвърли и гръцкото предложение за четиридневна работа с 10-часови смени, заявявайки, че “хората не са роботи” и служителите ще бъдат твърде изморени, за да работят ефективно в по-късните часове на такива дълги дни.

Синдикатите също проявяват предпазливост

Търговските синдикати също са внимателни по въпроса. Александър Загоров, конфедерален секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България, подчерта, че всяка реформа на работната седмица изисква широк диалог с работниците. Той предупреди, че работодателите ще се изправят пред сериозни предизвикателства при реорганизацията на работните графици и системите за отчитане на работното време. Освен това, Загоров добави, че самите служители в България не демонстрират активно желание за четиридневна работна седмица.

Въпреки това, Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на българските синдикати и работодатели, отбеляза, че има изолирани примери на компании, които тестват модела на по-кратка работна седмица. Тези експерименти обикновено запазват заплатите непроменени. Успехът на подобни инициативи обаче зависи от типа работа, която се извършва. Капитанов подчерта, че българските компании вече се сблъскват с недостиг на работна сила, често изисквайки от служителите да изпълняват многобройни роли, което прави бизнеса колеблив при намаляване на работните дни. Той аргументира, че бариерите не са предимно правни – Кодексът на труда вече позволява гъвкави arrangements – а по-скоро свързани с пазара, тъй като работодателите не са сигурни как да компенсират загубените часове в условия на стегнат трудов пазар.