Последствията от футболната страст: Как мозъкът реагира на успеха и провала

Изследване, публикувано в списание Radiology, разкрива как мозъкът на футболните фенове реагира на победите и загубите на техния любим отбор. Проучването, проведено от учени от Университет Сан Себастиян в Чили, обхвана 60 мъже, които бяха класифицирани като зрители, фенове или фанатици в зависимост от тяхната страст към спорта.

Учените използваха функционална ЯМР, за да наблюдават мозъчната активност на участниците по време на гледане на голове от мачове на техния любим отбор, на съперник или на неутрален отбор. Резултатите показаха, че различни области на мозъка се активират в зависимост от успеха или провала на отбора.

Как мозъкът реагира на победа и загуба

Когато любимият отбор на феновете отбележи гол, се активират области от мозъка, свързани с наградата, подобни на тези, които реагират на храна, секс и наркотични вещества. В същото време, когато отборът загуби, активността в мозъка намалява, особено в долната предна цингулатна кора, която е отговорна за контролиране на емоциите и конфликти.

Франсиско Саморано, водещ автор на изследването, коментира: “Съперничеството бързо пренастройва баланса между оценка и контрол в мозъка.” Той добави, че ефектът е най-силен при фенове с висока степен на фанатизъм, които могат да имат трудности с регулирането на емоциите, когато идентичността им е заплашена.

Фанатизмът извън футбола

Изследователите подчертават, че тези мозъчни механизми не са ограничени само до футболната страст. Те се проявяват и в други форми на фанатизъм, включително религия и политика. Саморано посочи примера с атаката на Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 г., която демонстрира как политическият фанатизъм може да надделее над демократичните норми, когато група с обща идентичност достигне достатъчно голям размер.

Оптимистичната новина е, че много от мозъчните връзки се формират в ранна възраст. “Качеството на грижа, стресът и социалното учене формират баланса между оценка и контрол, който по-късно прави индивидите уязвими на фанатични призиви,” заключава Саморано. Защитата на детството е най-мощната стратегия за превенция на подобни реакции в зряла възраст.