здраве
Психичното здраве на медиците в Европа: Критична ситуация

Световната здравна организация (СЗО) публикува тревожни резултати от проучване, проведено сред медицински специалисти в Европа. Според анкетата, в която са участвали над 90 000 медицински работници от 27 държави в Европейския съюз, всеки десети медик е имал мисли за самоубийство. Проучването „Психичното здраве на медицинските сестри и лекари“ (MeND) разкрива сериозни проблеми с психичното здраве сред лекарите и медицинските сестри, особено в контекста на повишените натоварвания и недостатъчната подкрепа.
Резултатите от проучването, публикувани на Деня на психичното здраве на 10 октомври, показват, че единият от трима медицински работници съобщава за симптоми на депресия или тревожност. Ситуацията е особено притеснителна, тъй като 10% от анкетираните са изразили пасивни самоубийствени мисли, включително чувства за „по-добре да бъдат мъртви“ или самоубийствени намерения. Тези цифри са почти два пъти по-високи от средните стойности за населението.
СЗО посочва, че настоящата ситуация е резултат от години на недостатъчни инвестиции в здравните системи и работната сила, която ги поддържа. Проучването също така разкрива, че насилието и тормозът на работното място са широко разпространени. През последната година, една трета от анкетираните съобщават, че са били подложени на тормоз или заплахи, а 10% са били физически нападнати или сексуално малтретирани.
Систематичен проблем с психичното здраве на медиците
Дългите работни часове и несигурната заетост допълнително влошават натиска върху медицинските специалисти. Един на четирима лекари работи повече от 50 часа на седмица, като почти една трета от лекарите и четвърт от медицинските сестри са на временно назначение. Тези условия са силно свързани с повишени нива на стрес и тревожност относно сигурността на работата.
Докладът установи, че медицинските работници, подложени на насилие на работното място и случаи на изтощителни смени, са значително по-склонни да изпитват депресия, тревожност или самоубийствени мисли. Д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, определи резултатите като „ясно напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото хората, които ги поддържат.“ Той подчерта, че емоционалното бреме за медицинския персонал не е само човешка трагедия, а и „криза на здравната сигурност“, която заплашва целостта на здравните системи.
Необходимост от незабавни действия
Д-р Клуге призовава правителствата и здравните институции да предприемат незабавни мерки. Необходими са политики с нулева толерантност към насилието и тормоза, реформи на смяната на работа и културата на извънреден труд, намаляване на прекомерните натоварвания чрез по-добро планиране и осигуряване на конфиденциална психична здравна подкрепа без стигма. Той акцентира и на нуждата от силна лидерска отговорност, за да се гарантира, че работните места са безопасни и подкрепящи.
Въпреки натиска, много здравни специалисти остават ангажирани с професията си. Проучването установи, че три от четирима лекари и две от три медицински сестри все още изпитват силно чувство за предназначение и удовлетворение от работата. Въпреки това, изтощението и изгарянето от професията надвисват над тях. „Физически и психически сме изтощени, което може да доведе до грешки,“ коментира Метан Дебарейк, резидент по радиология във Франция.
Последиците от пренебрегването на психичното здраве на медицинските работници се отразяват негативно и върху качеството на грижите за пациентите. До 40% от лекарите и медицинските сестри, страдащи от депресия, съобщават, че са взели болничен отпуск през последната година, а между 11% и 34% обмислят да напуснат работа. Тези загуби намаляват качеството и достъпността на грижите за пациентите и задълбочават вече съществуващите недостиг на работна ръка.
Д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор на здравните системи в СЗО/Европа, подчерта, че натискът върху здравните работници в Европа може да варира, но влиянието върху психичното здраве е универсално. Според нея, индикаторите за благосъстояние трябва да се третират като основни мерки за представянето на системата, наравно с безопасността на пациентите и капацитета на болниците.
Резултатите от MeND изграждат на предишния доклад на СЗО/Европа „Време за действие“ от 2022 г., който предупреждава, че наемането на здравни работници в Европа не успява да се справи с нарастващото търсене. Без спешни реформи, регионът може да се сблъска с недостиг от около 940 000 здравни специалисти до 2030 г. Подобряването на условията на работа би могло не само да намали отсъствията и напусканията, но и да привлече нови таланти в сферата.
„С Европа, която се сблъсква с недостиг от почти един милион здравни работници до 2030 г., не можем да си позволим да ги загубим от изтощение, отчаяние или насилие,“ заключи д-р Клуге. „Тяхното благосъстояние не е само морално задължение — то е основата на безопасните и качествени грижи за всеки пациент. Нека това проучване служи като събуждане, от което нашите здравни системи толкова спешно се нуждаят.“
-
топ новини3 месеца ago
Нови избори за директор на Българската национална телевизия
-
туризъм3 месеца ago
Русия възобновява редовни полети до Северна Корея след десетилетия
-
образование3 месеца ago
Kruu създава партньорства за иновации в образованието
-
развлечения2 месеца ago
Излезе мемоарът на Вирджиния Джуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца ago
Излезе мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ след смъртта ѝ
-
образование3 месеца ago
Руски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика
-
развлечения2 месеца ago
Излиза мемоарът на Вирджиния Джиуфре ‘Nobody’s Girl’ след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца ago
Мемоарите на Вирджиния Джафре „Nobody’s Girl“ излизат след смъртта ѝ
-
развлечения2 месеца ago
Мемоарът на Вирджиния Дюфре „Nobody’s Girl“ излиза след смъртта ѝ
-
туризъм2 месеца ago
Валѐта – най-красивото пристанище за круизи в света
-
свят3 месеца ago
Смъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
-
топ новини3 месеца ago
Питбул атакува семейство и куче в село Кошарица