Лекарите и медицинските сестри в Европа страдат от депресия и насилие

Световната здравна организация (СЗО) алармира, че лекарите и медицинските сестри в Европа изпитват сериозен стрес, който води до депресия, безпокойство и дори насилие. Според нов доклад, един на трима медицински специалисти в региона страдат от депресия, а един на десет е имал пасивни самоубийствени мисли през последната година.

Докладът, който обхваща над 90 000 медицински работници от Европейския съюз, Исландия и Норвегия, показва, че условията на работа в здравния сектор значително влошават психичното здраве на персонала. В течение на последната година, един от трима лекари и медицински сестри е съобщил за случаи на тормоз или заплахи на работното място. Още 10% от анкетираните са били жертви на физическо насилие или сексуален тормоз.

Условия на работа и психично здраве

Около 25% от лекарите споделят, че работят повече от 50 часа на седмица, а 32% от лекарите и 25% от медицинските сестри са на временно трудови договори, което създава притеснения относно сигурността на работата. Лекарите, които са се сблъсквали с насилие и дълги работни часове, са по-склонни да изпитват депресия и самоубийствени мисли.

Според Ханс Хенри Клуге, директор на СЗО за Европа, ситуацията е неприемлива: „Това е непосилно бреме за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така.“ Той призовава здравните системи да предприемат мерки за подобряване на благосъстоянието на работниците, включително налагане на политика на нулева толерантност към насилието на работното място.

Последствия за здравната система

Проблемът с изтощението и психичните здравословни проблеми може да има сериозни последици за пациентите. В различни държави между 11% и 34% от медицинските работници обмислят напускане на професията, в контекста на продължаваща недостиг на кадри, който се очаква да достигне 940 000 специалисти до 2030 г.

Когато медицинските работници напускат работа или взимат болничен, за да се справят с психичното натоварване, това оказва натиск върху здравните системи. Пациентите могат да се сблъскат с по-дълги времена за изчакване и по-лошо медицинско обслужване. „Физически и психически сме изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки“, споделя Мелани Дебарек, резидент по радиология от Франция.

Съществуват данни, показващи, че 66% от медицинските студенти във Франция са изпитали депресивни епизоди, а 21% са имали самоубийствени мисли през последната година, което е три пъти по-високо от средното ниво в обществото. Клуге подчерта, че кризата в психичното здраве сред медицинските работници е криза в здравната сигурност, заплашваща целостта на здравните системи. „Не можем да си позволим да ги загубим заради изтощение, безнадеждност или насилие“, добави той.