Японски учени откриха биологична причина за мозъчната мъгла при Long COVID

Ново изследване от Япония предоставя първични биологични доказателства за мозъчната мъгла, свързана с Long COVID. Учени от Йокохамския университет, ръководени от професор Токуя Такахаши, установиха, че хората с Long COVID изпитват значителни увеличения в активността на AMPA рецепторите, молекули, играещи важна роля в ученето и паметта. Според тях, състоянието представлява не просто остатъчни симптоми, а измерим молекулярен дисбаланс в мозъка.

Какво представлява мозъчната мъгла при Long COVID?

Мозъчната мъгла е общ термин за когнитивно увреждане, лоша памет и забавено мислене, който е сред най-честите и инвалидизиращи симптоми на инфекцията с SARS-CoV-2 (COVID-19). Според изследвания, повече от 80% от хората с Long COVID страдат от това състояние, което затруднява ежедневието на милиони. Досега учените не успяха да намерят ясни биологични маркери, които да обяснят причините за това.

Методология на изследването

Японският екип предположи, че AMPA рецепторите (AMPARs) могат да бъдат свързани с мозъчната мъгла. Тези рецептори играят ключова роля в комуникацията между мозъчните клетки и са били свързани с психични и неврологични състояния като депресия, шизофрения и деменция. Чрез нова техника, наречена K-2 AMPAR PET образна диагностика, изследователите сканирали мозъците на 30 пациенти с Long COVID и сравнили резултатите с 80 здрави доброволци. Откритията показали, че плътността на рецепторите е значително повишена при пациентите, а по-високата активност на AMPAR е свързана с по-тежки когнитивни симптоми.

Възпалението също играе роля в този процес. По-високите нива на възпалителни маркери са свързани с увеличението на рецепторите, което предполага, че имунният отговор на мозъка може да води до молекулярни промени.

Професор Такуя Такахаши подчерта, че:

„Нашите находки ясно показват, че мозъчната мъгла при Long COVID трябва да бъде призната като легитимно клинично състояние. Това би могло да насърчи здравната индустрия да ускори разработката на диагностични и терапевтични подходи за това разстройство.”

Въпреки че изследването е все още в ранна фаза, неговите находки могат да насочат към лечения, които намаляват прекомерната активност на AMPAR, което потенциално би могло да облекчи симптомите на засегнатите.