Спор за минималната заплата в България: Профсъюзи искат ръст до 620€

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в България отново не успя да постигне съгласие относно минималната заплата за 2026 г. Предложението на правителството предвижда увеличение на минималната заплата от текущите 1 077 лева (приблизително 550,90 евро) до 1 213 лева (около 620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява ръст от 12,6%. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов представи проекта и подчерта, че увеличението ще засегне около 600 000 работници, включително почти 30 000 в държавно финансирани социални услуги.

Гуцанов изтъкна, че корекцията на минималната заплата ще помогне за намаляване на бедността и ще укрепи покупателната способност на работниците в страната. Въпреки предложението, представители на бизнес сектора остро се противопоставиха на увеличението. Организации като Асоциацията на индустриалния капитал и Българската индустриална камара заявиха, че минималната заплата вече е нараснала предсрочно през последните три години и надвишава обективните икономически показатели.

Всички четири работодателски организации, присъстващи на заседанието на НСТС, призоваха за преглед на текущия механизъм в Кодекса на труда, който определя минималната заплата на 50% от средната месечна заплата за 12-месечен период. Някои работодатели изразиха открито недоволство към планираното увеличение, докато други се въздържаха от гласуване.

Профсъюзите, включително Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, подкрепиха предложеното увеличение. Президентът на КНСБ Пламен Димитров акцентира на необходимостта в бъдеще всички доходи, включително минималната заплата, да бъдат свързани с стандарт за жизнен минимум. Той предложи Националният статистически институт (НСИ) да разработи методология, съобразена с международните стандарти на Международната организация на труда (МОТ), която да бъде наблюдавана от тристранен комитет.

Министър Гуцанов подчерта спешността на увеличаването на минималната заплата, цитирайки данни от Евростат, които поставят България на дъното на класацията за минимални заплати в ЕС. Страните от Централна и Източна Европа обикновено имат по-ниски минимални заплати, но текущото ниво в България от 551 евро остава най-ниското, като Унгария е на второ място с 707 евро. Според Гуцанов, замразяването на минималната заплата при текущите икономически условия би било неприемливо. Той аргументира, че гражданите трябва да се чувстват уверени, че държавата активно подкрепя растежа на доходите и осигурява справедлив стандарт на живот.

След като не беше постигнато съгласие на заседанието на НСТС, Министерството на труда и социалната политика е задължено да предприеме необходимите стъпки за прилагане на увеличението в съответствие с българското законодателство, въпреки продължаващия спор между работодателите и синдикатите.