България се подготвя за влизане в еврозоната през 2026 г.

България се готви за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г., което ще доведе до намаляване на транзакционните разходи с основните търговски и инвестиционни партньори на страната. Това сочи годишният доклад на Държавния департамент на САЩ относно инвестиционния климат. Според документа, предстоящото членство в еврозоната ще улесни търговията и инвестициите, което е особено важно в условията на нарастващи заплати и инфлация.

Докладът подчертава, че недостигът на работна ръка и продължаващите инфлационни натиски продължават да повишават цените и заплатите в България. Въпреки че чуждестранните инвеститори остават предпазливи относно състоянието на правовата държава, се забелязва, че инвестиционната среда в страната се подобрява. Въпреки това, корупцията остава сериозно предизвикателство. Публичните служители са задължени да подават декларации за имущество и да разкриват конфликти на интереси, но законодателството не винаги се прилага последователно.

Изменения в инвестиционния климат

Според доклада, чуждестранните инвеститори обикновено се ползват с равни права на местните компании, освен в случаите на ограничения, свързани с националната сигурност или собствеността на земеделски земи от не-ЕС лица. Сред основните притеснения на инвеститорите са несъответстващите регулаторни практики, трудностите при получаването на разрешителни и честите промени в законодателството. Тези фактори създават пречки за ефективността на съдебната система и изпълнението на съдебните решения.

Независимо от предизвикателствата, икономиката на България показва признаци на подобрение. Прогнозираният ръст на БВП е нараснал от 1,9% през 2023 г. до 2,8% през 2024 г., а правителството очаква същото увеличение и през 2025 г. Тези резултати се дължат на силната вътрешна консумация и публичните инвестиционни програми. Въпреки че разходите за труд и производителността остават по-ниски от тези в другите държави от ЕС, България активно работи за развитие на иновационна екосистема, свързваща академичните среди, публичните институции и частния сектор.

Потенциални икономически рискове

Докладът също така подчертава средносрочните икономически рискове, свързани със свиващото се население и относително ниските инвестиции в иновации, които също могат да забавят икономическия растеж. Очаква се разходите в публичния сектор и правителствените разходи да надхвърлят 40% от БВП, което поставя допълнителен натиск върху икономическата стабилност.

Присъединяването на България към еврозоната е важна стъпка, която ще подобри бизнес средата и ще насърчи икономическите реформи. Преговорите за членство в OECD, които започнаха през януари 2022 г., също се очаква да стимулират допълнителни реформи и да укрепят инвестиционния климат в страната.