Президентът на Северна Македония пред ООН: ЕС не може да налага изменения в Конституцията

Президентът на Северна Македония, Гордана Силяновска, отправи критика към Европейския съюз по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Тя подчерта, че присъединяването на страната й към ЕС е забавено вече две десетилетия, не заради обективни критерии от Копенхаген, а заради субективни, националистични съображения. Специално внимание беше отделено на последното изискване на ЕС, което налага изменение в конституцията на Северна Македония като условие за започване на преговори.

Силяновска акцентира, че конституцията на една нация представлява върховния закон и социален договор между гражданите, позовавайки се на Русо. Тя поясни, че изменения на Основния закон на Северна Македония могат да бъдат предложени само от президента, правителството, минимум 30 депутати или 150 000 граждани. „Ясно е, че правомощието да се изменя нашата конституция не може да бъде налагано от съсед или от ЕС“, заяви Силяновска. Тя подчерта, че такова условие отваря чувствителни въпроси относно историята, културата и езика, които вече бяха смятани за решени с Преспанското споразумение с Гърция.

Призиви за уважение на международните норми

Президентът изтъкна, че международните норми изискват спазване на споразуменията – „pacta sunt servanda“, но подчерта, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. не съдържа клаузи, изискващи изменения в конституцията. Тя повдигна въпроси относно основополагащите принципи на ЕС, като „единство в многообразието“ и уважение към културната и езиковата идентичност, поставяйки под съмнение как тези ангажименти съответстват на исканията за преговори по вътрешни исторически и културни въпроси.

В своето изказване Силяновска подчерта, че Северна Македония не търси конфликт със съседните държави, а настоява за присъединяване към ЕС без допълнителни, изключителни условия, като същевременно запазва националната си достойнство. Тя постави въпроса дали темата трябва да бъде повдигната в Съвета за сигурност на ООН, за да може ЕС да отключи разширяването на страните от Западните Балкани. Силяновска призова ЕС да избегне оставянето на региона в „геополитически вакуум“.

Нужда от реформи в ООН

Президентът коментира и появата на „нова геополитическа ера“, белязана от конкуриращи се международни порядки с различни правила, ценности и интереси. Тя изрази загриженост относно наскоро регистрирани нарушения на въздушното пространство в Полша, Румъния и Естония, и повтори убеждението си, че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат единствено чрез диалог и дипломация в рамките на международното право.

Силяновска отправи и призив за реформи в рамките на ООН, аргументирайки, че Съветът за сигурност трябва да стане по-включващ и отговорен за поддържането на глобалния мир, докато Общото събрание трябва да се трансформира в орган за вземане на решения, а не само в форум за обсъждане. Тя подчерта, че тези реформи са необходими за справяне с дългосрочни и нововъзникващи предизвикателства.

В заключение, президентът Силяновска подчерта трансформационния потенциал на изкуствения интелект, признавайки както възможностите, така и рисковете, които той носи. Тя изрази подкрепата на страната си за поставянето на изкуствения интелект като приоритет на 80-ото заседание на Общото събрание на ООН, отбелязвайки, че социалното му влияние може да надмине това на предишните индустриални и цифрови революции.