Залужни: Операциите в Курск и контранастъплението през 2023 г. не успяха

Валерий Залужни, бивш главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик на Обединеното кралство, публично сподели своите размишления относно две ключови военни операции от последните години: контранастъплението през 2023 г. и инвазията в руския Курск през 2024 г. В статия, публикувана в украинското издание Dzerkalo Tyzhnia на 24 септември, Залужни посочи, че и двете операции не са постигнали желаните цели и са имали цена, която определи като „твърде висока“.

Залужни анализира предизвикателствата на контранастъплението от 2023 г., което ръководеше, докато все още беше на поста главнокомандващ. Той обясни, че операцията е забавена заради недостатъчно на брой ресурси и личен състав в атакуващите формирования. Според него, за да пробият силно укрепените руски позиции, Украйна е трябвало да разполага с решителна превъзходство в огнева мощ и способността бързо да разполага мобилни резерви. Тази необходима способност обаче не е била постигната, заради както обективни ограничения, така и субективни фактори.

Проблеми с разкритията и позиционната война

Залужни подчерта, че операцията е усложнена допълнително от преждевременни разкрития на плановете на Украйна, което е превърнало контранастъплението в „реалити шоу“. Чувствителни детайли са изтекли в публичното пространство, позволявайки на руските сили да предвиждат ходовете на Украйна. До края на 2022 г. и в началото на 2023 г., боевете около Донецк вече придобили характер на позиционна война, напомняща за застоя от Първата световна война.

Залужни коментира, че Русия е напредвала постепенно чрез непрекъснат натиск, вместо чрез решителни маневри, оставяйки Украйна с ограничени възможности за пробиви или обкръжавания. Относно операцията в Курск през 2024 г., той призна смелостта на хода, който отбелязва първото голямо настъпление на Украйна на руска земя. Започвайки през август 2024 г., украинските сили напреднаха в Курск и първоначално завзеха около 1 300 квадратни километра.

Целта на операцията, проектирана от наследника му Олександър Сирски, беше да накара Москва да прехвърли войски от източна Украйна и да предотврати очакваното руско настъпление в Сумска област. Докато началните етапи на кампанията изненадаха много наблюдатели, успехът се оказа краткотраен.

Урокът от инвазията и разделението на мненията

Русия, с подкрепата на около 12 000 войници от Северна Корея, предприе контранастъпление през пролетта на 2025 г., което възвърна по-голямата част от територията, завзета от Украйна. Залужни отбеляза, че ограничените инвазии понякога могат да бъдат оправдани, ако разходите, особено в човешки животи, остават пропорционални и целите са ограничени. В случая обаче, той подчерта, че изводите са ясни: изолираният тактически пробив в ограничен сектор не води до оперативен успех.

Руският контингент е успял да се възползва от технологични и тактически предимства, първо забавяйки напредъка на Украйна, а след това и обратно. Тази перспектива се различава от собствените оценки на Сирски, който през годината подчертаваше тежките загуби, понесени от Русия, като отбеляза, че Москва е загубила до 80 000 войници убити или ранени.

Владимир Зеленски по-късно потвърди, че плановете за контранастъплението през 2023 г. са попаднали в ръцете на Кремъл дори преди началото на операциите, подчертавайки уязвимостите, пред които е била изправена Украйна. Залужни, който беше освободен от поста главнокомандващ през февруари 2024 г. и назначен за посланик в Обединеното кралство през юли, сега разглежда тези епизоди като уроци, извлечени от война, която все повече се определя от изтощение и задънени улици, вместо от широкомащабни настъпления.