Германия повдига иск за клевета срещу Съвета на ЕС

В Германия е заведен иск за клевета срещу Съвета на Европейския съюз, свързан с мотивите за наложените санкции. Немският адвокат Йоахим Щайнофел е подал дело пред най-висшия съд в страната, което може да принуди Съвета да се защитава в съдебната зала на Хамбург. Искът е свързан с публично изявление, прието на 15 септември 2023 г., относно бизнесмена Алшер Усманов.

Щайнофел твърди, че основни твърдения, на които Съветът се позовава, са неоснователни. В изявлението се посочва, че Усманов „представляваше президента Путин и решаваше бизнес проблемите му“, като това твърдение е източниковано от Forbes. По време на делото в Хамбургския окръжен съд Щайнофел оспори това твърдение, което беше обявено за незаконно. Forbes обжалва решението, като защитава оригиналната статия като защитено мнение, а не проверимо твърдение.

Правни аргументи и последици

„Изразяването на мнение от страна на журналист не може да бъде основание за санкции. Съветът не може да публикува изявления, които представя като факти, ако авторът сам уточнява, че става дума за мнение“, заяви Щайнофел. Той посочва и информация от австрийския вестник Kurier, в която президент Путин нарича Усманов „своя любим олигарх“ — твърдение, което е обявено за незаконно и забранено за разпространение.

Според Щайнофел, стотици статии, включително в значими европейски медии, са коригирани или премахнати. Той подчерта, че повече от шестдесет съдебни решения са наложили задължения на медиите и политици да спрат да повтарят подобни твърдения. През тази седмица, според него, важен европейски вестник е изпълнил задължение за спиране на разпространението и е оттеглил всички твърдения за редакционна манипулация в Kommersant, бизнес ежедневник на Усманов.

Съветът и медийните доклади

„Нашите конкретни примери показват, че Съветът не проверява източниците по същество и е доволен от непроверени медийни статии, дори когато авторът се отказва от тях, включително в съда“, добави Щайнофел. Той счита, че това не отговаря на стандартите на правото на ЕС, които позволяват на Съвета да цитира медийни материали само когато са извлечени от множество независими източници с достатъчно конкретни факти.

Искът оспорва и друго твърдение от мотивите на Съвета, определяйки го като клевета: „Освен това, той е водещ бизнесмен, действащ в Русия, и бизнесмен, ангажиран в икономически сектор, предоставящ значителен източник на приходи на правителството на Руската федерация… Следователно той активно е подкрепял политиките на руския кабинет за дестабилизация на Украйна.“ Щайнофел контрира, че Усманов е определен като „активно подкрепящ“ дестабилизацията единствено заради притежаването на акции в холдингова компания.

Той подчертава, че упражняването на законно, конституционно защитено икономическо право (притежаване на акции) заедно с изпълнението на правно задължение (плащане на данъци) не следва да се интерпретира като геополитическа подкрепа. Вместо това, той нарича подобно заключение „изкривяване на основни права“.

Щайнофел описва подхода на Съвета като „принуда чрез прокси“, която цели да натиска бизнесмени с влияние в Москва да оказват натиск върху правителството. Според него това противоречи на демократичния принцип, че законното частно поведение не трябва да се използва като лост в чуждестранната политика. Поради факта, че съдилищата на ЕС не предоставят действия за клевета срещу институции на ЕС, Щайнофел първоначално е опитал да заведе делото в Хамбург. Апелативен съд обаче постанови, че Съветът се ползва с имунитет от съдебни действия в германски съдилища.

Той твърди, че това нарушава Член 19(4) от Основния закон на Германия, който гарантира правото на съдебна защита при нарушения на основни права. В момента той е подал жалба до Федералния съд на Германия в Карлсруе. Искът не оспорва самото налагане на санкциите, а цели забрана на Съвета да разпространява оспорваните изявления. Решението по делото все още се очаква.