Дългите работни часове в ЕС намаляват, но остават проблем

Според данни на Евростат, делът на работещите хора в Европейския съюз, които работят 49 часа или повече на седмица, е намалял през последното десетилетие. Въпреки това, средната стойност за целия ЕС крие значителни различия между страните членки. През 2024 г. 6.6% от работещите на възраст между 20 и 64 години са се трудили дълги часове, което е спад от 8.4% през 2019 г. и 9.7% през 2014 г.. Най-високият регистриран дял е бил през 2005 г., когато 11.7% от работещите са посочили, че работят 49 часа или повече седмично.

Забележителни разлики между страните

Данните разкриват значителни различия в процента на работещите дълги часове по държави. Гърция води с 12.4%, въпреки че и този процент е намалял драстично от почти 20% в началото на века. В контекста на всички европейски държави, Исландия заема първото място с 13.6% от работещите на възраст между 20 и 64 години, които редовно работят 49 часа или повече на седмица. Този процент е спаднал от 35% през 2000 г.. След Гърция, на второ място е Кипър с 10%, а след него Франция с 9.9%. Топ петте на ЕС завършват Португалия и Белгия с 9.2% и 8.4% съответно.

Процентът на работещите дълги часове е над средния за ЕС в Австрия, Ирландия, Италия, Чехия, Полша и Швеция. В контекста на България, делът на хората, които работят дълги часове, е само 0.4%, което е най-ниският процент в съюза. В балтийските страни Латвия и Литва процентите също са ниски – 1.0% и 1.4%.

Демографски разлики и здравни последици

Данните показват, че мъжете са по-склонни да работят дълги часове в сравнение с жените. В ЕС-27 9.3% от мъжете редовно работят дълги часове, докато при жените този процент е само 3.6%. Разликата между самостоятелно заетите и наетите служители е особено изразена. Повече от една четвърт (27.5%) от самостоятелно заетите лица посочват, че работят дълги часове, което е с около 24 процентни пункта повече от 3.4% от наетите.

Сред самостоятелно заетите с работници (работодатели), делът близо до 40%. Дългите работни часове са най-чести сред работниците в селското стопанство, горското стопанство и риболова, където повече от една четвърт (26.2%) работят дълги часове. При мениджърите този процент е 21.2%. Средно, работните часове на седмица за 2023 г. са били 36, но варират между страните от 32.1 часа в Нидерландия до 39.8 часа в Гърция.

Въпреки намаляването на делът на работещите дълги часове, остава висок, особено като се вземат предвид известните здравни последици от работата над средните часове. Изследване, проведено от Университетски колеж Лондон през 2015 г., показва, че работниците, които работят повече от 55 часа седмично, имат 33% увеличен риск от инсулт в сравнение с тези, които работят между 35 и 40 часа. Според доклад на Световната здравна организация и Международната организация на труда от 2021 г., работата на дълги часове е довела до 745 000 смъртни случая от инсулт и сърдечни заболявания през 2016 г., което представлява 29% увеличение от 2000 г..

Максималните работни часове на седмица са регламентирани в Директивата за работно време на ЕС от 2003 г., която предвижда максималното средно работно време за служителите да не надвишава 48 часа на седмица, включително извънреден труд. Дискусиите относно гъвкавите работни условия, производителността и изтощението продължават, като някои държави обмислят по-кратка работна седмица. Въпреки това, някои страни, като Гърция, продължават да предприемат законодателни стъпки за удължаване на работната седмица до шест дни.