Възрастните хора, помагащи на другите, запазват умствената си острота

Помагането на други хора, независимо дали в организирани или неформални рамки, може да подобри здравето на мозъка при възрастни, сочи ново изследване. Според изследването, публикувано в списание Социални науки и медицина, средно възрастните и по-възрастни хора, които редовно помагат на хора, с които не живеят, изпитват значително по-бавен когнитивен упадък в сравнение с тези, които не се ангажират в подобни дейности.

В изследването, проведено в Съединените щати, са анализирани данни от над 30 000 души на възраст 51 и повече години, чийто мозъчен здравен статус е следен от 1998 до 2020 г. Учените разгледали как формалното помагане, като доброволчество в организация, и неформалното помагане, например асистиране на съсед или приятел извън дома, влияят на когнитивното благосъстояние и здраве с времето.

Ползите от доброволчеството

Изследването установило, че както формалното, така и неформалното помагане са свързани с по-високи нива на когнитивна функция и по-бавен когнитивен упадък в по-късна възраст. В същото време, отказването от тези дейности е свързано с по-слаба когнитивна способност. Саех Хванг Хан, асистент-преподавател по човешко развитие и семейни науки в Университета на Тексас и един от авторите на изследването, заяви: „Неформалното помагане понякога се смята, че предлага по-малко здравословни ползи поради липсата на социално признание. Беше приятно изненада да установим, че предоставя когнитивни ползи, сравними с формалното доброволчество.“

Според изследването, възрастните хора не трябва да отделят много време, за да видят когнитивните ползи от помагането на другите. Дори умереното ангажиране от две до четири часа седмично е свързано с значителни предимства за здравето на мозъка. „Когнитивните ползи от помагането на другите не са само краткосрочни, а се натрупват с времето при устойчиво ангажиране“, добави Хан.

Ограничения и предизвикателства

Въпреки положителните резултати, изследването има и свои ограничения. То не предоставя конкретни детайли относно начина, по който хората са се ангажирали с доброволчество, разчита на самоотчетени данни и не може да потвърди с абсолютна сигурност причинно-следствена връзка между доброволчеството и здравето на мозъка. Въпреки това, резултатите съвпадат с предишни проучвания, които сочат положителна връзка между когнитивното представяне и доброволчеството, като някои изследвания дори подчертават, че ползите са особено значими за жените.

Забележително е, че възможностите за доброволчество често са насочени към младежи. В Европейския съюз, официални регионални програми, като Европейския корпус за солидарност, са отворени за хора на възраст от 18 до 30 години, които желаят да допринесат за социални проекти в блока. Не съществува подобна програма за средна възраст и по-възрастни възрастни. През 2021 г. Европейската комисия препоръча на по-възрастните хора да се занимават с доброволчество в своята Зелена книга за остаряването, но акцентът беше поставен върху междупоколенческото сътрудничество и повишеното самооценяване, а не върху когнитивното здраве.

Хан подчерта, че последните находки предполагат, че възрастните хора трябва да останат активни членове на своите общности колкото е възможно по-дълго, както за тяхно собствено благо, така и за благото на другите. „Това подчертава важността да се ангажират възрастните хора в каквато и да е форма на помагане за колкото е възможно по-дълго, с подходяща подкрепа и адаптации“, заключи той.