Японски учени откриха биологичната причина за мозъчната мъгла при Long COVID

Учени от Япония направиха значителен пробив в разкритията относно Long COVID, идентифицирайки биологичната причина за мозъчната мъгла, която засяга многобройни пациенти. Според ново проучване, проведено от екип на Университета в Йокохама под ръководството на проф. Такуя Такахаши, съществуват доказателства, че това състояние е не само дълготраен симптом, а и измеримо молекулярно разстройство в мозъка.

Какво представлява мозъчната мъгла при Long COVID?

Мозъчната мъгла е общ термин, който описва когнитивни нарушения, лоша памет и забавено мислене. Тя е едно от най-честите и инвалидизиращи симптоми на инфекцията с SARS-CoV-2 (COVID-19). Според проучвания, повече от 80% от хората с Long COVID изпитват този проблем, което затруднява множество пациенти в работата, обучението и управлението на ежедневието. Досега учените не успяха да открият ясни биологични маркери, които да обяснят причините за това състояние.

Как беше проведено изследването?

Японският екип hypothesized, че AMPA рецепторите (AMPARs) могат да играят ключова роля. Тези рецептори действат като основни комуникационни хъбове между мозъчните клетки и са свързани с психични и неврологични състояния, включително депресия, шизофрения и деменция. С помощта на нова техника, наречена K-2 AMPAR PET образна диагностика, изследователите сканираха мозъците на 30 пациенти с Long COVID и сравнително анализираха резултатите с тези на 80 здрави доброволци.

Резултатите показаха, че плътността на рецепторите е значително повишена при пациентите, а по-високата активност на AMPAR е свързана с по-тежки когнитивни симптоми. Установено е, че възпалението също играе роля, като по-високи нива на възпалителни маркери са свързани със същите увеличения на рецепторите.

Проф. Такуя Такахаши подчертава значимостта на откритията: „Нашите резултати ясно показват, че мозъчната мъгла при Long COVID трябва да бъде призната за легитимно клинично състояние. Това би могло да насърчи здравната индустрия да ускори разработването на диагностични и терапевтични подходи към това разстройство.“

Въпреки че проучването е все още в начален етап, откритията могат да помогнат за насочване към лечения, които да намалят прекомерната активност на AMPAR, потенциално улеснявайки симптомите за засегнатите.