Спешни предизвикателства пред медийната свобода в България

Медийната свобода в България продължава да среща сериозни предизвикателства, причинени от политическа поляризация и бавни законодателни процеси. Според международна делегация, която проведе тридневна мисия в София от 24 до 26 септември 2023 г., е наложително правителството и други институции да предприемат спешни мерки за напредък в националните реформи и европейските инициативи.

Делегацията, съставена от експерти по медийната свобода, подчерта, че България трябва да подобри защитата на журналистите срещу атаки и заплахи, да разреши текущия спор относно управлението на обществения оператор, да гарантира независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и да приеме законодателство против SLAPP действия. Въпреки значимата работа на българските журналистически асоциации, делегацията отбеляза ниското ниво на солидарност в професията, което затруднява колективната защита на медийната свобода.

Недостатъци и закъснения в реформите

Мисията, организирана от Съвета на Европа и инициативата Media Freedom Rapid Response (MFRR), също така акцентира на забавянето на изпълнението на Европейския закон за медийната свобода (EMFA), който влиза в сила от август 2025 г.. Работната група на правителството, отговорна за координацията на мерките по EMFA, е спряла дейността си, без яснота кога ще продължат дискусиите с заинтересованите страни.

Делегацията не успя да проведе среща с Министерството на културата, институцията, отговорна за медийната политика, която многократно отказа покани за среща. Спорът между действащия генерален директор на Българска национална телевизия (БНТ) и СЕМ заплашва общественото доверие в обществения оператор и процеса на назначаване на регулаторни органи. Две предишни опити за назначаване на нов генерален директор не бяха успешни поради липса на мнозинство в СЕМ, оставяйки настоящия директор на поста три години след изтичането на мандата му, както е отбелязано в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за 2025 г.

Необходими реформи за медийната независимост

Делегацията подчерта, че процесът на избор на нов директор трябва да бъде справедлив, прозрачен и напълно в съответствие с правните изисквания. Изразени бяха и притеснения относно редакционната независимост на БНТ, което отразява констатации от Доклада за върховенството на правото в ЕС и Монитора за медийната плурализъм. Реформите по EMFA са от съществено значение за осигуряване на редакционна независимост и устойчиво финансово подпомагане на обществените медии.

Делегацията препоръча реформи, които да изолират СЕМ от политическо влияние и да увеличат оперативните му ресурси. Според експертите, предложенията за сливане на СЕМ с други регулаторни органи биха могли да отслабят мандата му.

Повторните избори и прекъсванията в работата на правителствените групи са забавили критични реформи, което е задържало усилията за изграждане на здравословна медийна екосистема. Прилагането на EMFA е от съществено значение за справяне с системните предизвикателства, включително медийното прихващане, непрозрачната собственост на медиите и практиките на държавна реклама, които заплашват редакционната независимост.

Журналистите работят при несигурни условия, включително ниско заплащане и слаба защита на работата, а достъпът до публична информация и интервюта с политически лидери остава ограничен. Тези структурни слабости, в съчетание с политическо влияние и концентрация на собствеността, допринасят за ниското обществено доверие в новинарството и повишената уязвимост към дезинформация.

Делегацията отправи няколко препоръки за подобряване на медийната свобода в България. Препоръчва се на Европейската комисия да наблюдава отблизо прилагането на EMFA в България, да предостави конкретни препоръки чрез Доклада за върховенството на правото и да приложи условия относно европейските фондове, за да се осигури спазването на стандартите за медийна свобода и законодателството против SLAPP действия. Правилното изпълнение на тези реформи е от решаващо значение за запазване на независимостта на медиите, плурализма и общественото доверие в журналистиката в България.