Фридрих Мерц отхвърли плана на Урсула фон дер Лайен за войски в Украйна

Германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли коментарите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която предложи, че европейските столици вече разполагат с подробен план за разполагане на войски в Украйна в контекста на бъдещите гаранции за сигурност. Изказването на Мерц, публикувано от германската преса на 2 септември 2023 г., беше в отговор на интервюто на фон дер Лайен с Финансови времена на 31 август, в което тя заяви, че Европа има „доста точни планове“ за подобни мерки в сценарий след войната.

Силна реакция на германското ръководство

Мерц подчерта, че никакви подобни споразумения не съществуват, „поне не в Германия“. Той аргументира, че дискусиите относно разполагане на войски могат да започнат единствено след постигане на примирие или мирно споразумение. Според него, всякакви дългосрочни ангажименти, включващи германски войници, също изискват изрично одобрение от Бундестага, което подчертава както конституционни, така и политически ограничения.

Тази позиция бе подкрепена и от германския министър на отбраната Борис Писториус, който ден по-рано критикува коментарите на фон дер Лайен като прибързани. Писториус заяви, че е „основно погрешно“ да се говори за разполагане на войски преди да са започнали сериозни преговори.

Споделени опасения и европейски дебати

Тази размяна на мнения отразява чувствителния дебат в Европа относно това до каква степен страните са готови да предоставят на Украйна гаранции за сигурност след края на активните бойни действия. Дискусиите се засилиха през последните седмици, като някои лидери предлагат идеята за „коалиция на желаещите“, която да се ангажира с военна помощ, обучение и логистична подкрепа.

Москва бързо отхвърли тези идеи. Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че всяко разполагане на сили, свързани със Запада, дори под етикета на миротворци, ще се счита за „чужда военна интервенция“ и ще бъде третирано съответно. Други европейски лидери също се опитват да уточнят обхвата на предложените ангажименти.

Френският президент Еманюел Макрон подчерта, че гаранциите за сигурност не биха означавали членство в НАТО за Украйна, а ще се основават на изграждането на силна и независима украинска армия, подкрепена от вноски от над 30 съюзнически държави.

От другата страна на Атлантика, Вашингтон също е определил свои червени линии. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на 19 август, че докато Съединените щати могат да разгледат предоставянето на въздушна подкрепа като част от по-широки гаранции, разполагането на американски наземни войски в Украйна не е опция в политиката на неговата администрация.

Тази динамика подчертава сложността на международните отношения и предизвикателствата пред Европа и Съединените щати в контекста на конфликта в Украйна.