Цените на храните в еврозоната нарастват значително, натоварвайки домакинствата

Домакинствата в еврозоната вече харчат средно с една трета повече за храни в сравнение с преди пандемията от COVID-19. Това увеличение значително надвишава нарастването на цените на другите стоки. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), основните причини за този ръст са повишените разходи за труд и растящите глобални цени на суровините, което е направило общата потребителска кошница значително по-скъпа.

Въпреки че основната инфлация е спаднала рязко от 10,6% през октомври 2022 г. до 2,0% в последно време, много домакинства все още усещат натиска при пазаруването на хранителни стоки. Според проучване, едно на три европейци изразява притеснение дали могат да си позволят желаната храна, което отразява реалния натиск от цените и устойчивото възприятие за намалена покупателна способност.

Нарастваща инфлация на храните

Инфлацията на храните в еврозоната започна да се ускорява малко по-късно от общата инфлация след пандемията, но пикът ѝ беше по-висок и нормализирането по-бавно. Най-новите данни от август 2025 г. показват, че цените на храните нарастват с 3,2%, най-високият ръст сред четирите категории, измервани в Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP). От въвеждането на еврото през 1999 г., цените на храните традиционно растат малко по-бързо от тези на другите стоки, но експерти от ЕЦБ отбелязват, че разликата между цените на храните и общата инфлация от 2022 г. насам е ясна и устойчива.

Данните показват, че през август 2025 г. цените на храните са с 34% по-високи в сравнение със същия месец на 2019 г., докато общите потребителски цени са нараснали с 23%. Тази разлика е централна за решенията на ЕЦБ по монетарната политика, тъй като цените на храните оказват силно влияние върху общественото възприятие и очакванията за инфлация, което е ключово за поддържане на ценовата стабилност в еврозоната.

Фактори за ускоряване на инфлацията

Няколко фактора обясняват подновеното ускорение на инфлацията на храните. Възходящите разходи за труд и глобалните цени на суровините играят централна роля, като климатичните нарушения също оказват влияние. Продължителните суши в южна Испания през 2022 и 2023 г. предизвикаха рязко покачване на цените на зехтина, докато неблагоприятното време в износителите като Гана и Кот д’Ивоар допринесе за скокове в цените на кафето и какаото.

Тези тенденции са засегнали широк спектър от основни хранителни продукти от края на 2019 г. Например, цените на говеждо, пилешко и свинско месо са се увеличили с над 30%, млякото с около 40%, а маслото с около 50%. Цените на кафето и зехтина са нараснали с повече от 50%, а цените на какаото и шоколада с около 60%, докато цените на хляба са се увеличили с около 31%.

Влиянието на нарастващите цени на храните варира в различните страни от еврозоната. От края на 2019 г. Кипър е регистрирал ръст от 20%, Италия 28%, Германия 37%, Гърция около 30%, а Хърватия 47%. Балтийските държави са преживели най-рязките увеличения, като някои от тях надвишават 50%. Тези разлики отразяват различия в експозицията на енергийни и стокови шокове, динамиката на разходите за труд и националните политически реакции.

В частност, ескалацията на цените на енергията и торовете след войната на Русия в Украйна допринесе за значителни ценови шокове в периода 2021–2023, особено в Балтийския регион. Нарастващите цени на храните непропорционално засягат домакинствата с по-ниски доходи, които харчат по-голям дял от дохода си за хранителни стоки.

Въпреки че ръстът на заплатите е помогнал да се компенсират част от загубите в реалните доходи, много потребители все още се чувстват финансово натоварени, като разходите за ежедневни основни стоки тежат значително на бюджетите им. В отговор на динамиката на общата инфлация и специфичната чувствителност на цените на храните, ЕЦБ запази основната си лихва на 2% в началото на този месец, стремейки се да балансира усилията за поддържане на икономическото възстановяване с управлението на инфлационните очаквания.