Парламентът отне правомощията на президента над службите за сигурност

Решаваща стъпка в българската политика беше предприета, след като парламентът одобри изменения в закона за Служба за национална сигурност (САНС), с които отне правомощията на президента Румен Радев да назначава ръководството на службите за сигурност. Процедурните маневри, използвани от управляващото мнозинство, позволиха бързо приемане на измененията в два последователни прочита на 15 март 2024 г..

С новите правила, правителството може да прокара кандидатурата на Деню Денев за ръководител на САНС, което означава, че президентското одобрение вече не е необходимо. Освен САНС, парламентът ще определя и ръководителите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), който надзирава подслушването, премахвайки влиянието на президента върху тези ключови назначения.

Президентът Румен Радев осъди този ход, подчертавайки, че службите ще бъдат подчинени на политически цели, което може да доведе до манипулации на изборите, прикриване на корупция и създаване на компрометиращи материали срещу опоненти. Промените дават на правителството и управляващото мнозинство възможност да затвърдят контрола си над българския апарат за сигурност.

Кандидатурата на Деню Денев, предложена от кабинета на премиера Росен Желязков, беше блокирана от Радев за поемане на поста в САНС преди това. Измененията, подкрепени от гласовете на ГЕРБ, БСП, ТСП и ДПС-Новото начало, сега отварят пътя за неговото назначение, а всички останали опозиционни партии гласуваха против или се въздържаха.

Текущото ръководство в ДАР и ДАТО също ще бъде повлияно от новите законови промени. Настоящите ръководители, Антон Гечев и Бисер Борисов, бяха назначени по време на мандата на Радев, с мандати, които изтичат съответно през 2026 и 2027 г. Тази трансформация означава прехвърляне на значителна власт в ръцете на парламента и правителството.

Борисов защити измененията, обосновавайки ги с „риска от война“, твърдейки, че отказът на Радев да назначи Денев е оставил агенциите бездействени. Делян Пеевски от ДПС-Новото начало също подкрепи законодателните промени, критикувайки президента за твърдението, че надвишава правомощията си и политизира поста.

БСП, партията на Радев, оправда гласуването като парламентарна намеса, необходима за разрешаване на задънени улици, които могат да засегнат националната сигурност. Управляващото мнозинство се опря на процедурни маневри, за да ускори приемането на законопроектите, които бяха планирани за два последователни прочита, изненадвайки опозиционните партии и ограничавайки способността им да реагират.

Председателят на парламента, Наталия Киселова, насочи законопроектите към Комисията по вътрешна политика, а не към Комисията, отговаряща за службите за сигурност, като по този начин заобиколи внимателния контрол, при който опозицията имаше паритет. Опити за оспорване на тази процедурна пречка бяха отхвърлени по време на парламентарния дебат.

Сега Радев стои пред решението дали да наложи вето на законовите промени, докато опозиционните партии могат да се опитат да оспорят измененията в Конституционния съд, което изисква 48 подписа от депутати, за да продължи. Гласовете на опозицията твърдят, че спешността отразява желанието на правителството да инсталира лоялна фигура начело на САНС.

Деню Денев, който преди това беше заместник-председател под ротационното правителство на Николай Денков, е свързан със Пеевски. Денев показа лоялност към настоящото правителство, особено по време на местните избори през 2023 г., когато играе ключова роля в контроверзия, свързана с отмяната на машинното гласуване.

Кариерният път на Денев обхваща повече от десетилетие в българския апарат за сигурност, включително лидерски роли в Дирекцията за борба с корупцията и Комисията за борба с корупцията. Той беше ангажиран с приемането на оплаквания за корупция срещу видни местни служители, като се предполага, че е оказвал натиск върху другите страни, участващи в случаите, за да осигури признания. Тази история го прави фигура, на която управляващата коалиция има доверие, но същевременно е спорна сред опозицията.

Парламентарните маневри бележат историческа промяна в българския ландшафт за сигурност, прехвърляйки значителен контрол над националното разузнаване и правоприлагането от президентството към управляващото мнозинство, с потенциал за значителни политически последици в предстоящите месеци.