Лидерите на ЕС подкрепят дроновата стена и помощ за Украйна

Лидерите на Европейския съюз, събрани в Копенхаген в сряда, изразиха своето „широко становище“ в подкрепа на предложения за ускорено развитие на технологии за дронове и противодронови системи, както и за използването на замразени руски активи за финансиране на Украйна. Президентът на Европейския съвет, Антонио Коста, заяви пред репортери, че лидерите са подкрепили основни приоритетни проекти, които ще укрепят сигурността на Европа, включително европейска дронова стена и източен фланг.

На срещата, която се проведе след серия нарушения на въздушното пространство в Полша, Естония, Румъния и Дания, Европейската комисия представи т.нар. Scoping Paper, в който бяха изложени четири ключови проекта, които трябва да бъдат финансирани и реализирани спешно. Сред тях са дроновата стена, наблюдение на източния фланг, въздушен защитен щит и защитен щит за космоса.

Мете Фредериксен, датският премиер, който домакинства на срещата, потвърди, че има „широка подкрепа“ за предложенията на Комисията. Тя подчерта необходимостта от увеличаване на производството на дронове и противопоставяне на дроновете. „Трябва да създадем европейска екосистема, която да позволи на Европа да развива иновационни решения за дронове, вдъхновени от това, което вече правят в Украйна,“ добави тя.

На фона на тези дискусии, Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, посочи, че нарушенията на въздушното пространство „са част от хибридни военни тактики“ и изискват „силна и решителна реакция от Европа“. Тя акцентира на спешността на въпросите, свързани с безопасността, като заяви, че „запазването на мира винаги е било основна задача на Европейския съюз“.

Финансова помощ за Украйна

Лидерите обсъдиха и нови мерки за засилване на финансовата и военна помощ за Украйна, подчертавайки, че това е неразривно свързано с въпросите на европейската отбрана. „Говорим много за гаранции за сигурност на Украйна, но всъщност е точно обратното: днес Украйна е гаранцията за сигурност на Европа,“ коментира Фредериксен.

По време на заседанието, 27-те лидери обсъдиха амбициозното предложение на Комисията за отпускане на заем от 140 милиарда евро на Киев, основан на паричните резерви на замразените активи на Русия. Предложението предвижда заемът да бъде изплатен постепенно, като Украйна ще бъде задължена да го върне само след като Москва се съгласи да компенсира щетите.

Въпреки широката подкрепа за плана, Барт Де Вевер, премиер на Белгия, изрази притеснения относно правните и техническите аспекти на предложението. Въпросът за управление на риска остава ключов за Белгия, тъй като страната е домакин на Euroclear, централното депозитарно учреждение.

В края на срещата, фон дер Лайен се опита да успокои притесненията на Де Вевер, уверявайки, че „Белгия не може да бъде единствената държава членка, носеща риска“. Тя подчерта, че „няма конфискуване на активи“ и „руската претенция остава руска претенция“.

С предстоящото представяне на пътна карта за отбрана от Европейската комисия в следващите две седмици, се очаква лидерите да вземат важни решения на официален саммит по-късно този месец.