Хората с увреждания в България живеят при най-тежки условия в ЕС

Според анализа на Eurostat за 2024 г., хората с увреждания в България и Гърция са изправени пред най-тежките условия на живот в Европейския съюз. Проучването подчертава значителните различия в стандартите на живот между различните страни, като страните с най-високи нива на благосъстояние за хора с увреждания включват Люксембург, Германия, Нидерландия и Финландия.

Данните показват, че почти 30% от хората с увреждания в България не могат да си позволят да ядат месо или риба всеки втори ден, което е най-високият процент в ЕС. За сравнение, средният показател за съюза е едва 12.8%. Тези цифри разкриват драстичен разрив в основните условия на живот между България и европейската среда.

Финансова несигурност и социална изолация

Финансовата несигурност е друга съществена предизвикателство, пред което са изправени хората с увреждания. Според статистиката, 38% от тях в България не могат да се справят с неочаквани разходи. Освен това, почти всеки четвърти живее в домакинства, които затруднено плащат месечните си сметки. За хората без увреждания този дял е само 15%, което подчертава неравнопоставеността в обществото.

Проблемите с просрочени плащания също са широко разпространени. В България, 18.9% от хората с увреждания са закъснели с плащанията си през последната година. В контекста на Европейския съюз, подобни проблеми почти не съществуват в Нидерландия, където засягат само 0.8%, а в Чешката република – 1.4%.

Липса на достъп до отдих и почивка

Проучването допълнително подчертава ограничените възможности за отдих. През 2024 г. около две трети от хората с увреждания в България не могат да си позволят седмична ваканция, поставяйки страната сред най-лошите в ЕС, в компанията на Румъния, Гърция и Унгария. Липсата на възможности за почивка и пътуване е допълнителен фактор, който задълбочава социалната изолация.

Според официални статистики, в България живеят около 800 000 хора с увреждания, което е равно на населението на Пловдив и Бургас взети заедно. За мнозина от тях, ежедневието е определяно от финансови трудности, борба с покритие на основни нужди и постоянен риск от изолация от обществото.

Ситуацията изисква спешно внимание и действия от страна на институциите, за да се подобрят жизнените условия на тази уязвима група от населението.