Двойният орел на Путин: Символ на амбиции и уязвимост

Руският президент Владимир Путин изрази, че „двойният орел символизира стратегическите интереси на Русия не само на Запад и Изток, но и на Юг“. Това изказване предизвика сериозни притеснения сред страните, разположени по южните граници на Русия. Този символ, наследен от Византийската империя, носи дълбок исторически и символичен товар, който предполага скрита заплаха за тези нации.

Двойният орел, изобразен в държавния герб на Русия, е наследство от сватбата между Иван III и византийската принцеса София. Византия е използвала този символ, за да представи суверенитета си над Изтока и Запада. Сега, чрез него, Путин не само напомня за миналото, но и сигнализира, че имперските амбиции на Русия все още са живи. Конфликтът в Украйна не е краят, а просто една глава от по-широката стратегическа визия, която вероятно ще доведе до бъдещи конфликти на Юг.

Ситуацията поставя важен въпрос: готови ли са страните на юг от Русия за подобен конфликт? Неоспоримо е, че Русия превъзхожда южните си съседи по отношение на население, природни ресурси, икономическа мощ и отбранителни способности. Въпреки това, тези предимства не гарантират, че Русия може лесно да нахлуе и доминира над тези нации, както е било по времето на Царска Русия. Времената са се променили, а икономическите инструменти също.

Възможно е амбициите на Русия в крайна сметка да станат нейното собствено падение. Може да се твърди, че Русия или ще се откаже от империалистичната си идеология и ще установи уважителни, цивилизовани и демократични отношения със съседите си, или ще се сведе до регионална сила, подобна на Северна Корея, Монголия, Иран или Египет.

Ако разгледаме войните след Втората световна война, ще видим, че в повечето случаи не мощните агресори са излезли победители, а по-малките нации, защитили своята суверенност. Примери за това са Виетнамската война, Афганистанската война и войната в Ангола. Резултатите бяха повлияни от множество фактори: трансформация на военната технология, укрепване на логистиката и намаляване на икономическата печалба от война.

В ерата на империи, земята и войната бяха основни източници на богатство. Днес, с напредъка в индустриализацията, войната е икономически остаряла. Военната служба вече не е престижна кариера, а по-скоро пречка. Точно поради това интересът към война и военна служба намалява. Например, Германия се сблъсква с недостиг на войници. Напредъкът на Русия към Киев бе спрен не заради недостатъчна техника, а заради логистични проблеми и невъзможността да поддържа боеспособност на огромни територии.

Въпреки че Путин и малък кръг от елити може все още да се държат за имперски мечти, обикновените хора не го правят. Това е видно от масовата миграция след обявяването на мобилизацията в Русия, с километрови опашки на граничните контролно-пропускателни пунктове. Дори сега, почти три години по-късно, десетки изоставени превозни средства остават в неутралната зона между Русия и Грузия.

Ако Русия се опита да следва империалистични политики и атакува южните нации, тя ще се сблъска с остър недостиг на войници. Но това не е единственото предизвикателство. Военната технология е напреднала значително. Преди 50 години само няколко страни можеха да произвеждат военни самолети. Днес, нации от Пакистан до Турция, от Южна Корея до Бразилия произвеждат както граждански, така и военни самолети.

Безпилотните летателни апарати (БЛА) също промениха играта. Конфликтите, като Операция Зора на Идлиб 2 и войната в Украйна, показаха, че дроновете могат да неутрализират скъпа военна техника на много по-ниска цена. Танкове на стойност милиони могат да бъдат унищожени от дронове, чиято цена е не повече от 100 долара. Резултатът е, че войници, търсещи медали или плячка, може да се завърнат у дома с увреждания или, още по-лошо, изобщо да не се завърнат.

Преди и по време на такива войни, руските медии често стартират психологически кампании, за да подготвят своето население за конфликт. Заплахи се отправят, но ако погледнем последните 50 години, ще видим друга реалност. През 70-те и 80-те години Русия се конкурираше със Съединените щати. Вашингтон бе равен на Москва. Войната в Афганистан доведе до над един милион смъртни случаи и половината от населението стана бежанци. В крайна сметка Русия се фрагментира на 15 отделни държави.

Днешният статус на Русия е преминал от регионална суперсила до квази-регионална. Вярно е, че Русия все още има влияние в някои страни, но ако не се откаже от империалистичните си амбиции, тя не само че ще загуби оставащата си сфера на влияние, но може да наблюдаваме и нова фрагментация на Русия. В крайна сметка, двойният орел може да символизира амбиция, но също така предвещава уязвимост. Ако Русия продължи да преследва империалистични илюзии в свят, който е надраснал тях, тя рискува не само военен провал, но и геополитическа изолация и вътрешен колапс. Бъдещето няма да бъде определяно от империи, които възкресяват стари символи, а от нации, които приемат сътрудничество, иновации и взаимно уважение.