Редактиране на гени: иновацията, която променя европейското земеделие

На слънчевите полета на Южна Испания расте нов вид царевица, който обещава да трансформира бъдещето на земеделието в Европа. В условия на променящи се климатични модели, нови регулации и нарастващи натиска от вредители и болести, фермерите се изправят пред предизвикателства, които правят земеделието по-трудно от всякога. В отговор на тези трудности, Европейският съюз насърчава иновации в агро-хранителната система, подкрепяйки развитието на устойчиви култури и методи на отглеждане.

Едно от тези нововъведения е в процес на изпитание в Испания от Кортева, глобална компания за аграрни технологии. Новите сортове царевица с редактирани гени са проектирани да се адаптират по-добре към екстремни условия и да осигурят по-постоянни добиви, което ще доведе до по-достъпно производство, дори в по-малко благоприятни почви и климатични условия.

Какво е редактиране на гени?

Редактирането на гени е технология, която позволява на учените да правят малки промени в собствената ДНК на растението, без да вкарват ДНК от различен вид. Тя работи в рамките на собствената ДНК на растението, за да изтрие, редактира или премести ген, с цел да помогне на растението да расте по-силно. Това може да включва увеличаване на устойчивостта на болести, вредители или неблагоприятни климатични условия.

Според Франк Рьобер, ръководител на Европейските селекционни алианси в Кортева, редактирането на гени предлага решение на критичните проблеми, пред които е изправена хранителната система в Европа. „Екстремните метеорологични условия могат да доведат до пълна загуба на реколта“, обяснява той. „Това пряко влияе на сигурността на храните.“

Иновации и инвестиции в селското стопанство

Кортева инвестира почти 3,5 милиона евро на ден в изследвания и разработки, със своите изследователски центрове в Севиля и Германия в централна роля. Тези инвестиции целят да превърнат иновациите в практични резултати, чрез тестове на полето в реални условия.

През това лято, Кортева проведе полеви тестове на редактираната царевица, които показаха как културите могат да се представят под натиска на бъдещите климатични условия. „Редактирането на гени ни позволява да създаваме повече генетично разнообразие“, казва Рьобер. „То може да се използва за спиране на негативни или усилване на позитивни гени, за да постигнем по-добро представяне на полето.“

В допълнение към разработването на по-устойчиви сортове, учените използват технологията и за създаване на продукти, като резистентни на болести картофи. Успехите в изследванията на Ротамстед в Обединеното кралство, например, показват как пшеницата с подобрени качества преминава от малки полеви тестове към по-големи изпитания на ферми.

В контекста на тези иновации, работата на Тропик БиоСайънс по редактирани банани показва как целенасочените редакции могат да подобрят вкусовите качества и дълготрайността на обикновените банани, което намалява загубите на храни.

Бъдещето на редактирането на гени в Европа

За Европа, технологията идва в критичен момент. Редактирането на гени може да помогне за балансиране на стратегическата автономия с устойчивост, но бъдещето ѝ зависи от развитието на регулациите и от доверието на обществеността. Въпреки предложението на Европейската комисия за обширна правна дефиниция на редактирането на гени през 2023 г., регулацията все още е в процес на преговори и не е формално приета в правото на ЕС.

През началото на 2025 г. Съветът на ЕС одобри проект, който третира редактираните растения наравно с конвенционално селекционираните, но окончателното споразумение между законодателите остава в очакване. Докато дебатът продължава, милиарди инвестиции в изследвания, устойчивостта на ферми в Европа и продуктивността на селскостопанската система остават на карта. Какво ще се случи в бъдеще ще определи дали редактирането на гени ще остане научно обещание или ще се превърне в основен камък на европейското земеделие и икономика.