Казахстан ускорява ядрени проекти за устойчиво енергийно бъдеще

Казахстан предприема важни стъпки в развитието на своите ядрени проекти и изследователски хъбове, с цел укрепване на енергийното си бъдеще. Страната, известна със своите богати уранови находища, използва иновации в ядрената енергия и медицината, за да постигне целите си за въглеродна неутралност до 2060 г. и да се утвърди като ключов играч на глобалната енергийна сцена. Въпреки че Казахстан е водещ производител на уран с около 1 милион тона резерви, страната все още не произвежда ядрена енергия за собствената си електрическа мрежа.

С напредъка на ядрената енергия на глобално ниво, Казахстан се подготвя за т.нар. второ ядрено възраждане. Страната планира изграждането на няколко ядрени електрически станции през следващите десетилетия, като първата от тях, съвместно с руската компания Росатом, е планирана да бъде пусната в експлоатация до 2035 г.. Новата станция, наречена Ядрената електрическа станция Балхаш, ще разполага с две генерации III+ реактори с обща мощност от 2,4 ГВт. В момента двете страни работят по избора на място, който започна през август 2025 г., за да се определи най-безопасната локация в сеизмично активния регион на Алмати.

Асет Махамбетов, заместник-председател на Казахстанската агенция за атомна енергия, заяви, че избраната технология включва „всички пасивни и активни системи за безопасност, необходими за осигуряване на безопасната и надеждна работа на реактора, както и всички уроци, научени от инцидентите във Фукушима и Чернобил, за да не се повторят подобни инциденти в бъдеще.“

Казахстан също така се фокусира върху управлението на радиоактивните отпадъци, работейки с доставчици на технологии за минимизиране на обемите на отпадъците. Страната е започнала интензивно развитие на ядрени иновационни хъбове, като през 2023 г. президентът Токаев обяви планове за създаване на два научни града в Алмати и Кюрчатов, насочени към ядрена енергия и медицина.

Институтът по ядрена физика в Алмати и Националният ядрен център в Кюрчатов ще играят ключова роля в тези усилия. През миналата година институтът започна износ на радиофармацевтици технеций-99 за Киргизстан с подкрепата на Международната агенция за атомна енергия.

Казахстан активно разширява цикъла на горивото, като в момента се фокусира върху добива на уран, производството на гориво и износа на технологии. Националният оператор Казатомпром управлява предния край на ядрения горивен цикъл, включително проучвания, добив и производство на компоненти за гориво. Компанията планира да разшири дейността си, включително чрез конверсия и обогатяване на уран, което ще укрепи позицията на Казахстан в глобалните вериги за доставки.

Мейржан Юсупов, изпълнителен директор на Казатомпром, изрази оптимизъм относно бъдещето на ядрената енергия, заявявайки, че „съществува нарастващ интерес към ядрена енергия, предвид ангажиментите на повече от 20 страни да утроят ядрените си мощности до 2050 г..“ Казахстан разполага с обширни резерви, подходящи за ин-ситу добив на уран, което е по-евтино и по-малко инвазивно от конвенционалните методи.

От независимостта си Казахстан активно напредва с мирни ядрени инициативи, отказвайки се от ядрения арсенал, наследен от Съветския съюз, и затваряйки Семипалатинския тестов полигон след повече от 400 ядрени експлозии. Днес страната е дом на световната банка за нискообогатен уран в Улба Металургичен завод, управлявана от Международната агенция за атомна енергия, която служи като физически резерв на уран за реактори.

Със своите комбинирани усилия за безопасен дизайн на реактори, международно сътрудничество и иновации в изследванията, Казахстан се утвърдил като важен играч в глобалната ядрена енергийна среда.