Казахстан укрепва ядрени проекти за енергийно бъдеще

Казахстан активно развива своите ядрени проекти и изследователски хъбове, за да засили енергийното си бъдеще. Страната, известна с богатите си уранови находища, залага на иновации в ядрената енергия и медицината, стремейки се към въглеродна неутралност до 2060 г. В контекста на глобалното възраждане на ядрена енергия, Казахстан се утвърдява като ключов играч на световната енергийна сцена.

Казахстан е най-големият производител на уран в света, притежаващ около 1 милион тона резерви, достатъчни за десетилетия напред. Въпреки това, страната не генерира ядрена енергия за собствената си мрежа, като в момента разчита на въглища за 70% от електричеството си. Преминаването към ядрена енергия става все по-належащо, тъй като Казахстан е на път да влезе в своя втори ядрен възход.

Ядрена енергия и нови проекти

Съветският реактор BN-350 в близост до Актюбе беше закрит през 1999 г. и сега преминава през процес на демонтиране. Правителството планира изграждането на няколко ядрени електрически станции през следващите десетилетия, сред които и една в партньорство с руската компания Росатом и две с китайски партньори. Проектите с китайците все още се договарят, но целта им е да диверсифицират дългосрочния енергиен микс на Казахстан. Първата станция с Росатом, официално наречена Ядрена електрическа станция Балхаш, се очаква да стартира през 2035 г.

Тя ще включва два реактора от поколение III+ с комбинирана мощност от 2,4 GW. Изборът на място за строежа вече е в ход, като процесът започна през август 2025 г. в сеизмично активния регион на Алмати, близо до селото Улкен. Атанас Махамбет, заместник-председател на Казахстанската агенция за атомна енергия, подчерта, че избраната технология включва „всички пасивни и активни системи за безопасност, необходими за осигуряване на безопасна и надеждна работа на реактора“.

Разширяване на ядрените иновации

Казахстан не само ускорява ядрените си амбиции, но и разширява екосистемата около тях. Страната разработва нови научни градове в Алмати и Курчатов, фокусирани върху ядрена енергия и медицина, обяви президентът Токаев през тази година. Институтът по ядрена физика в Алмати ще играе ключова роля в тези усилия, като вече е започнал износ на радиофармацевтици до Киргизстан с помощта на Международната агенция за атомна енергия.

Тези материали, включително технеций-99, са широко използвани в медицинската визуализация, което демонстрира как Казахстан стреми да превърне ядрената си експертиза в полза за обществото. „В момента разработваме дългосрочна стратегия за развитие на ядрената индустрия на Казахстан до 2050 г.,“ заяви Махамбет.

Казахстан в момента се фокусира върху добива на уран, производството на гориво и износа на технологии. Националният оператор Казатопром управлява началната фаза на ядреното горивно цикло, включително проучвания, добив и производство на горивни компоненти.

С разширяването на ресурсната си база чрез нови лицензии за добив, компанията планира да намали производството си с 10% през следващата година. Генералният директор Мейржан Юсупов остава оптимистично настроен, като подчертава нарастващия интерес към ядрена енергия, особено след ангажиментите на над 20 държави да утроят ядрения си капацитет до 2050 г.

Казахстан е активен участник в мирни ядрени инициативи от независимостта си, като доброволно се е отказал от наследството на ядрени оръжия от Съветския съюз и е затворил тестовия полигон Семипалатинск след повече от 400 ядрени взрива. Днес Казахстан е домакин на Световната банка за слабо обогатен уран в завода Улба, който служи като физически резерв на уран, достъпен за държави членки при нарушаване на доставките.

Като обединява усилия за безопасен дизайн на реактори, международно сътрудничество и иновации в изследванията, Казахстан се утвърдва като централна фигура в световния ядрен енергиен пейзаж.