Казахстан развива ядрените си проекти за енергийно бъдеще

Казахстан напредва в развитието на ядрената си енергетика, използвайки богатството си от уран и стратегически партньорства. Страната, известна с наличието на около 1 милион тона уранови резерви, планира да построи нови ядрени електрически станции, за да осигури устойчиво енергийно бъдеще и да намали въглеродните си емисии до 2060 г. Въпреки че в момента 70% от електричеството в Казахстан идва от въглища, преминаването към ядрена енергия става все по-спешно.

Второто ядрено възраждане на Казахстан

Казахстан навлиза в етап, наречен от властите „второ ядрено възраждане“. След закриването на реактора BN-350 в близост до Актау през 1999 г., правителството планира изграждането на няколко нови ядрени електрически станции. Партньорството с руската Росатом предвижда изграждането на първата станция, която ще бъде завършена до 2035 г. В момента се работи по детайли за строителството на още две станци, които ще бъдат реализирани с китайски партньори.

Властите съобщават, че новата ядрена станция, наречена Болкаш, ще включва два реактора от поколение III+ с обща мощност 2,4 GW. Изборът на място за строителството започна през август 2025 г. в сеизмично активния район на Алмати, близо до селото Улкен. Асет Махамбетoв, заместник-председател на Казахстанската агенция за атомна енергия, уверява, че избраната технология включва всички необходими системи за безопасност, за да се предотвратят инциденти, подобни на Фукушима и Чернобил.

Ядрени иновационни хъбове и разширяване на горивния цикъл

Казахстан не само развива ядрени мощности, но и разширява екосистемата около тях. През 2023 г. президентът Токаев обяви планове за създаване на две научни града в Алмати и Кюрчатов, фокусирани върху ядрената енергия и медицината. Институтът по ядрена физика в Алмати и Националният ядрени център в Кюрчатов ще бъдат основните звена в тези усилия.

Казахстанският оператор Казатомпром управлява предната част на ядреното горивно цикъл, включително проучвания, добив и производство на горивни компоненти. Планират се разширения към допълнителни етапи на цикъла, като конверсия и обогатяване, което ще укрепи позицията на страната в глобалните вериги за доставки.

Казахстан активно напредва в инициативи за мирно използване на ядрена енергия след независимостта си. Страната доброволно се е отказала от наследството на ядреното оръжие от Съветския съюз и е затворила Семипалатинския тестов полигон след повече от 400 ядрени взривявания. В момента Казахстан притежава световната банка за нискообогатен уран в Улба Металургичен завод, която служи за физически резерв на уран за реактори.

Казахстан продължава да се утвърдва като ключов играч на глобалната сцена на ядрената енергия, комбинирайки безопасен дизайн на реакторите с международно сътрудничество и иновации в научните изследвания.