Сериозни предизвикателства за европейския водороден пазар

Целите на Европейския съюз за производство на 10 милиона тона възобновяем водород до 2030 г. се сблъскват с реалността на пазара, където високите разходи за производство и регулация оставят инвеститорите скептични. Според последния доклад на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), развитието на водородния пазар в ЕС е далеч от амбициозната цел, поради високи разходи за производство на гориво и несигурност в регулацията.

ACER предупреждава, че въпреки усилията на ЕС да насърчи водородни проекти с цел намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, критиците твърдят, че инвестициите в инфраструктурата за водород могат да доведат до подкрепа на „мръсен“ водород или дори природен газ. Истинският възобновяем водород, известен като „зелен водород“, се произвежда чрез електролизери, които разделят водата на водород и кислород, захранвани от възобновяеми източници като слънчева, вятърна и хидроелектрическа енергия.

Възход и недостатъци на производството

Въпреки значителния 51% годишен ръст на инсталираната капацитет на електролизери в ЕС през 2024 г., целите на ЕС остават почти непостижими. Според данни на ACER, към 2024 г. са активирани 104 мегавата капацитет на електролизери, което увеличава общия инсталиран капацитет до 308 мегавата, два пъти повече от общото за 2022 г.. В момента се строят още 1,8 гигавата капацитет, но целта на ЕС е да инсталира 40 гигавата капацитет до 2030 г., което означава, че текущият капацитет е малка част от необходимото.

Докладът на ACER подчертава, че фокусираната координация, целевата политическа подкрепа и постоянното наблюдение са от съществено значение, за да може ЕС да ускори внедряването и да постигне икономически конкурентен мащаб. Регулаторът оценява, че до 50% от производствените разходи за възобновяем водород са свързани с цените на електричеството.

Бавен напредък и регулаторна несигурност

Според Европейската водородна обсерватория, само 55 км нови водородни тръбопроводи са пуснати в експлоатация през 2024 г., което увеличава общата дължина на съществуващите водородни мрежи в ЕС до 1 636 км, предимно в Белгия, Франция, Германия и Нидерландия. В стремежа си да премахне употребата на изкопаеми горива, ЕС планира да произвежда 10 милиона тона възобновяем водород годишно до 2030 г., докато ще внася допълнителни 10 милиона тона.

Ревизираният закон за възобновяемата енергия, приет през октомври 2023 г., предвижда до 2030 г. 1% от транспортната енергия да идва от синтетични горива, като електроводород или електрокеросин, с възобновяемата енергия съставляваща 29% от енергийния микс за транспорта и 42% за индустрията. Обаче слабото прилагане на закона също пречи на напредъка. Само Дания и Ирландия са приели закона, който задава цели за е-горивата, насърчавайки инвеститорите да развиват сектора на водорода уверено.

Регулаторите на енергията в ЕС предлагат на държавите-членки да ускорят приемането и прилагането на закона, за да осигурят регулаторна сигурност и да ускорят развитието на пазара.