България става газов хъб на Европа: детайли за LNG плановете

България е на път да се утвърди като ключов газов хъб за централна Европа, според Жечо Станков, министър на енергетиката. Страната ще играе важна роля в доставките на американски втечнен природен газ (LNG), тъй като европейските нации се отдалечават от зависимостта си от Русия. В изявление пред bTV, Станков подчерта, че решението за прекратяване на руския газ е част от дългосрочна европейска политика, а не само последствие от политически изказвания.

Европейският комисар Дан Йоргенсен вече представи регулация, която задължава постепенно прекратяване на потреблението и транзита на руски природен газ. Според предложението, което в момента се обсъжда, краткосрочните договори ще приключат през 2026 г., а дългосрочните ще изтекат в началото на 2028 г. С модернизираната си инфраструктура, България разполага с капацитет да пренасочва американски LNG дълбоко в Европа, като министърът подчерта, че това е роля, която не може да бъде пренебрегната.

България на газовата карта на Европа

България запазва годишен транзитен капацитет от 25 милиарда кубически метра, което гарантира нейното място на газовата карта на Европа дори след изтичането на сроковете на руските договори. Станков уточни, че това не означава, че газопроводът Балкански поток (разширение на Турски поток) ще бъде затворен през 2027 г. За да осигури непрекъснатост, министърът вече е започнал преговори с колегите си от съседни държави, включително Украйна и Унгария. Българтрансгаз е получил указания да се свърже директно с компании, за да сигнализира намерението на България да стартира обществени поръчки за доставки на LNG още през 2026 г.

На въпрос дали страни като Унгария, Словакия или Сърбия биха могли да наложат санкции за спряна доставка на руски газ, Станков отхвърли подобни рискове. Според него, регулациите на ЕС са пряко приложими за държавите членки, което означава, че нито Унгария, нито Словакия могат да предприемат правни действия. Той добави, че Будапеща вече е търсила ограничено освобождаване от задължения, за да улесни собствената си трансформация.

Конфликти и предизвикателства в енергийния сектор

Станков коментира и противоречията около Топлофикация София и планираното спиране на отоплението в квартал „Дружба“ в столицата. Той осъди намерението да се прекрати топлоснабдяването за три месеца по време на ремонти, като настоя, че подобни дейности трябва да се завършват между май и началото на октомври. Решението за спиране на отоплението засяга над 120 сгради и министърът го определи като неприемливо. Министерството е изпратило официално писмо до кмета на София и Общинския съвет с искане за отговорност и корективни мерки.

Станков увери, че правителството няма да позволи на жителите на София да останат без отопление през зимните месеци. В момента се проучват резервни решения, като ЕСО и ЕРП-Запад са натоварени с оценка на устойчивостта на електрическата мрежа. Той предупреди, че масовото използване на електрическо отопление от домакинствата може да добави допълнителни 85 мегавата потребление, което изисква незабавни стъпки за осигуряване на допълнителен капацитет.

Въпреки предизвикателствата, министър Станков увери обществеността, че България е подготвена за студения сезон. Достатъчни газови резерви са складирани в Чирен, а две нови доставки на американски LNG са планирани за октомври и декември, което ще гарантира енергийната сигурност не само за София, но и за цялата страна. Разсъждавайки за мандата си, Станков призна, че много от задачите му наподобяват работата на сапьор, като трябва да неутрализира множество „тиктакащи бомби“. Той посочи поддържането на регулирани цени за домакинствата, защитата на миньорите чрез разглеждане на лимити за емисии и управлението на чувствителния въпрос с турския Боташ като примери за проблеми, с които правителството се е справяло. Въпреки трудностите, той настоя, че кабинетът на Росен Желязков остава стабилен и ангажиран с управлението на България през този критичен енергиен преход.