Казахстан стартира амбициозни ядрени проекти за енергийно бъдеще

Казахстан предприема значителни стъпки в развитието на ядрените си проекти и изследователски хъбове, целейки да укрепи своето енергийно бъдеще. Страната, известна със своите богатства от уран, активно инвестира в ядрена енергия и медицински иновации, като по този начин се стреми към въглеродна неутралност до 2060 г.. Казахстан, който в момента е водещ производител на уран с около 1 милион тона резерви, все още не произвежда ядрена енергия за собствената си електрическа мрежа.

Казахстан планира изграждането на нови ядрени електрически станции, след като страната навлиза в т.нар. второ ядренo възраждане. През 1999 г. е закрит бързият реактор BN-350 близо до Актау, който в момента се демонтира. В рамките на следващите десетилетия, правителството планира да строи няколко ядрени електрически станции, като първият проект ще бъде с техния партньор Росатом, а две допълнителни с китайски партньори. Първата станция, наречена ядрена електрическа станция Балхаш, се очаква да заработи до 2035 г. и ще включва два реактора от поколение III+ с обща мощност от 2,4 GW.

Разширяване на ядрените амбиции

Казахстан ускорява своите ядрени амбиции, като същевременно разширява екосистемата около тях. През настоящата година президентът Токаев обяви планове за създаване на две научни градове — в Алмати и Курчатов, фокусирани върху ядрена енергия и медицина. Институтът по ядрена физика в Алмати и Националният ядрен център в Курчатов ще бъдат основните звена в тези усилия. През миналата година институтът започна да изнася радиофармацевтици, използвани в медицинската диагностика, знак за стремежа на Казахстан да превърне ядрената експертиза в полза за обществото.

Асет Махамбетов, заместник-председател на Агенцията за атомна енергия на Казахстан, сподели, че страната работи по дългосрочна стратегия за развитие на ядрената индустрия до 2050 г.. Съществуващи технологии, включващи активни и пасивни системи за безопасност, ще гарантират безопасната работа на реактора, вземайки предвид уроците от инцидентите в Фукушима и Чернобил.

Разширяване на горивния цикъл

Казахстан в момента се фокусира върху добива на уран, производството на гориво и износа на технологии. Националният оператор, Казатопром, управлява началната част на ядрения горивен цикъл. През следващата година компанията планира да намали производството с 10%, но нейният изпълнителен директор Мейржан Юсупов остава оптимистичен относно бъдещето. „Ние следваме стратегията „стойност над обем“ и виждаме нарастващ интерес към ядрената енергия“, заяви той.

Казахстан притежава значителни резерви, които позволяват икономически ефективен добив на уран. Страната изнася гориво с ниска обогатеност за реактори в Китай, а производството се осъществява в завода на Казатопром в Улба, който миналата година достигна пълната си производствена мощност от 200 тона.

Казахстан активно насърчава мирни ядрени инициативи, включително доброволното отказване от ядреното оръжие, затварянето на Семипалатинския тестов полигон и инициирането на резолюция в ООН за глобално разоръжаване. Към днешна дата Казахстан е дом на Световната банка за нискообогатен уран, управлявана от Международната агенция за атомна енергия. Тази банка служи като физически резерв на уран, който може да бъде достъпен за страните-членки при прекъсване на доставките.

Със своите усилия Казахстан се утвърджа като ключов играч на световната сцена в ядрената енергия, комбинирайки безопасен дизайн на реактори с международно сътрудничество и иновации в изследванията.