Казахстан разширява ядрени проекти за устойчиво енергийно бъдеще

Казахстан предприема значителни стъпки за развитие на ядрени проекти, целящи укрепване на енергийното си бъдеще. Страната, известна със своите значителни запаси от уран, активно изследва възможности за ядрена енергия и медицински иновации, стремяща се към въглеродна неутралност до 2060 г.. Въпреки че в момента 70% от електричеството на Казахстан идва от въглища, преминаването към ядрена енергия е приоритетно, особено в контекста на глобалното възраждане на ядрената енергия.

Казахстан е водещ производител на уран в света, притежаващ около 1 милион тона резерви, но до момента не е генерирал ядрена енергия за собствената си електрическа мрежа. Страната навлиза в своя „второ ядрено възраждане“, след като съветският реактор BN-350 край Актюбе е затворен през 1999 г. и в момента се демонтира.

Развитие на ядрени мощности и проекти

Правителството на Казахстан планира изграждането на няколко ядрени електрически станции в партньорство с Росатом и китайски компании. Първата станция, наречена Ядрената електрическа станция Балхаш, се очаква да бъде завършена до 2035 г.. Тя ще включва два реактора от поколение III+ с обща мощност от 2,4 GW. Проектите с китайските партньори все още са в етап на преговори, но целят разнообразяване на дългосрочния енергиен микс на Казахстан.

Махамбет Махамбетов, заместник-председател на Агенцията за ядрена енергия в Казахстан, подчертава, че новата технология включва „всички пасивни и активни системи за безопасност, необходими за безопасна и надеждна работа на реактора“. По отношение на управлението на радиоактивни отпадъци, страната работи с доставчика на технологии за минимизиране на отпадъчните обеми.

Иновации и разширяване на горивния цикъл

Казахстан не само развива ядрени мощности, но и разширява екосистемата около тях. Президентът Токаев обяви планове за създаване на два научни града — в Алмати и Кюрчатов, които да се фокусират върху ядрена енергия и медицина. Институтът по ядрена физика в Алмати и Националният ядреноцентър в Кюрчатов ще ръководят тези усилия.

Към момента, Казахстан се фокусира върху урановото добиване, производството на гориво и износа на технологии. Националният оператор Казатомпром управлява предния край на ядрения горивен цикъл, включително проучване, добив и производството на компоненти за гориво. Въпреки че планират да намалят производството с 10% през следващата година, CEO Мейржан Юсупов остава оптимистичен за бъдещето на ядрена енергия.

Казахстан е активен участник в мирни ядрени инициативи от независимостта си. Страната доброволно се отказа от ядрения арсенал, наследен от Съветския съюз, и затвори Семипалатинския полигон след повече от 400 ядрени взрива. Казахстан също така е домакин на Световната банка за нискообогатен уран, управлявана от Международната агенция за атомна енергия, която служи като физически резерв на уран за страните членки.

Със своите комбинирани усилия — от безопасен дизайн на реактори до международно сътрудничество и иновации в изследванията — Казахстан се утвърджа като централна фигура в глобалния ландшафт на ядрената енергия.