Разходите за здравеопазване: Къде са най-високите лични плащания в Европа?

Разходите за здравеопазване в Европейския съюз (ЕС) показват значителни разлики в личните плащания на домакинствата в различни държави. Според данни на Евростат, около 15% от общите разходи за здравеопазване в ЕС идват от лични плащания на домакинствата. Тези данни подчертават как различията в системите за здравеопазване водят до различни нива на финансово натоварване за гражданите.

Въпреки че достъпът до здравеопазване е определен от ЕС като основно човешко право, въпросът за това кой поема разходите остава актуален. Според Евростат, задължителните вноски за здравно осигуряване представляват малко над 51% от общите разходи за здравеопазване в Европейския съюз, докато държавните разходи възлизат на около 30%. Това означава, че в средностатистическо домакинство в ЕС се плащат 15 евро за всеки 100 евро медицинска сметка.

Личните плащания в Европа: Значителни разлики

Анализът на Евростат за 2024 г. показва, че дяловете на личните плащания в различни европейски държави варират значително. Например, в Люксембург те са само 8.5%, докато в България достигат 35.5%. Високи нива на лични плащания се наблюдават също в Латвия (35.1%), Гърция (34.3%) и Сърбия (32.1%).

Д-р Джоузеф Пископо, икономист в здравеопазването от министерството на здравеопазването на Малта, подчертава, че източноевропейските и южноевропейските страни обикновено имат по-високи разходи за здравеопазване на глава от населението в сравнение с по-силните икономики, които могат да отделят повече ресурси за своите системи за здравеопазване.

Сред страните с най-ниски дялове на лични плащания са Франция (8.9%), Хърватия (9.4%) и Германия (10.7%). От петте най-големи икономики в Европа, Италия има най-висок дял на лични плащания – 22.3%, следвана от Испания с 20.9%.

Какви са последствията от различията в политиката на здравното осигуряване?

Джонатан Силъс, преподавател в Лондонското училище по икономика, акцентира, че националните политики на здравното осигуряване оказват значително влияние върху тези разлики. В много от страните с най-лоши показатели, като България, хората, които не плащат осигуровки, остават извън публично финансираните програми. В резултат на това всякакви здравни нужди трябва да се покриват напълно от лични средства.

Паскал Гарел, главен изпълнителен директор на Европейската федерация на болниците и здравеопазването (HOPE), отбелязва, че страните с по-широко обществено осигуряване обикновено имат по-ниски дялове на лични плащания. Тези системи предлагат обширни пакети от услуги, включително болнични грижи и предписани лекарства, с ниски или безплатни такси за основни услуги.

Според Евростат, през 2023 г. средно на човек в ЕС се падат 542 евро годишно за лични разходи за здравеопазване. Тази сума варира значително в рамките на 34 европейски държави, като например в Молдова е 116 евро, а в Швейцария достига 2 396 евро.

Франция отбелязва най-ниските лични плащания сред петте най-големи икономики, с разходи от 410 евро на година, докато Италия е на противоположния край с 718 евро. Според Гарел, демографските фактори, като стареенето на населението и разпространението на хронични заболявания, също оказват влияние върху разходите за здравеопазване.

Разликите между страните стават по-малки, когато се измерват в стандарти за покупателна способност (ППС). Според Евростат, личните плащания на домакинствата варират от 191 в Хърватия до 1 304 в Швейцария, което показва, че сравнението в ППС предоставя по-реалистичен поглед върху финансовото натоварване.

В заключение, разходите за здравеопазване в Европа показват значителни различия, които не само отразяват икономическите реалности на страните, но и политиките, свързани с общественото здравеопазване.