Налагат се амбициозни планове за ядрена електрическа централа на Луната до 2030 г.

NASA планира изграждането на ядрена електрическа централа на Луната до 2030 г., което поставя редица въпроси относно американската космическа стратегия и безопасността на ядрена енергия извън Земята. В епизод на Euronews Tech Talks експерти в областта на ядрената енергия обсъдиха реалността и предизвикателствата пред такъв амбициозен проект.

Когато представители на космическата агенция съобщиха през юли за намерението си да стартират ядрена реакция на Луната до 2030 г., това предизвика безпокойство относно безопасността на ядрени установки на естествения спътник на Земята. Според експертите, целта е амбициозна и поставя под въпрос не само техническите аспекти, но и стратегическите приоритети на САЩ в космоса.

Исторически контекст на ядрената енергия в космоса

Идеята за използване на ядрена енергия в космоса не е нова. През1965 г. САЩ стартираха проект SNAP-10A, първия ядрен реактор в орбита, който функционираше 43 дни преди да бъде затворен поради технически проблеми. По-късно, по време на Аполоновите мисии през 60-те и 70-те години, бяха използвани радиоизотопни термоелектрически генератори за захранване на лунни експедиции. Тези проекти подготвиха основата за проекта на NASA Fission Surface Power Project, който има за цел да подпомогне разширената експлорация на Луната и Марс.

Предизвикателства и алтернативи

Създаването на ядрена електрическа централа на Луната е сложна задача. Поради липсата на атмосфера, инженерите трябва да намерят решение за управлението на топлината, генерирана в реактора. Температурните колебания на Луната също представляват значително предизвикателство. Според Simon Middleburgh, съ-директор на Nuclear Futures Institute в Университета на Бангор, „ядерната енергия е изключително енергийно плътна“, което я прави обещаваща опция, но не единствена. Alfredo Carpineti, астрофизик и кореспондент на IFL Science, подчерта, че соларните панели също могат да бъдат ефективни, особено в области с постоянна слънчева светлина.

Въпреки оптимизма на Middleburgh относно времевата рамка от 2030 г., Carpineti изрази противоположно мнение, наричайки плана на САЩ „напълно нереалистичен“. Според него, техническите предизвикателства са сложни за преодоляване в рамките на четири години.

Европейски инициативи в ядрената енергия на Луната

Но САЩ, Китай и Русия не са единствените, които работят по ядрени проекти на Луната. Италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие (ENEA), заедно с Thales Alenia Space Italy и Политехническия университет в Милано, разработва проекта Selene. Този проект, финансиран от Италианската космическа агенция, има за цел да ускори собствените програми за енергия на Луната.

Според Francesco Lodi, изследовател в ядреното отделение на ENEA, реакторите на Луната ще бъдат значително по-малки и компактни в сравнение с тези на Земята. Проектът Selene цели не само научни изследвания, но и планиране на бъдещи мисии до Марс, което изисква иновации и сътрудничество с международни партньори.

В заключение, амбициозните планове на NASA за ядрена електрическа централа на Луната поставят редица въпроси и предизвикателства, които ще изискват глобално сътрудничество и иновации в областта на ядрената енергия.