Новата мрежа за бързи влакове ще свърже основни европейски градове

Европейският високоскоростен железопътен мрежа започва реализацията си, с цел да свърже основните градове в Европа в рамките на следващите 20 години. Според проучване на Европейския съюз, общата стойност на проекта ще възлезе на приблизително 546 милиарда евро. Идеята е пътуващите да могат да преминат от Атина до Истанбул за четири часа или да се качат в Мадрид и да слязат в Милано.

Проектът, насърчаван от Съюза на европейските железници и инфраструктурни компании (CER), очаква одобрение от Европейската комисия. Алберто Мацола, изпълнителен директор на CER, заяви пред Euronews, че Комитетът по устойчив транспорт и туризъм на Комисията поставя железопътния транспорт на върха на приоритетите си за по-зелен и устойчив транспорт.

Амбициозна мрежа за бързи влакове

Мрежата ще обхване над 49 400 километра железопътни линии, по които влаковете ще пътуват с скорости от 250 км/ч до 350 км/ч. Мацола коментира: „Разбирам, че на 21 октомври Европейската комисия ще представи генералния план за високоскоростни връзки за всички столици и основни градове. Считаме, че това е осъществимо.“

Той подчерта, че желанието е всички столици в Европа, включително Атина, да бъдат свързани с високоскоростни влакове. Също така, големите градове с население около 250 000 души, като Солун, също трябва да бъдат включени.

Влакът като основен транспорт

Според Мацола, за дълги разстояния около 50% от хората в Европа ще предпочитат високоскоростните влакове, а 20% – конвенционалните. „Железопътният транспорт наистина ще стане основата на пътуванията. Например, туристът пътува средно между 6 и 7 часа. При скорост от 50 км/ч той ще измине 300 км, докато при 250 км/ч разстоянието ще достигне 1 500 км,“ обяснява той.

Мацола подчертава, че в Гърция ситуацията е критична, особено след трагедията в Темпи през 2023 г., при която загинаха 57 души, а природни бедствия допълнително усложняват мрежата. „Гърция трябва да бъде свързана. Ако не се включите в мрежата, ще видите как другите напредват,“ добавя той.

Недостатъчната железопътна инфраструктура в Европа днес възпрепятства необходимите инвестиции. „Днес имаме по-малко железопътна инфраструктура, отколкото след Втората световна война. Средно около 15-20% по-малко във всяка страна,“ заявява Мацола.

Той посочва, че мрежата в момента разполага с 200 000 километра железопътни линии, от които 5-10% са на максимален капацитет. „Това означава, че за да пуснете нов влак, трябва да изтеглите друг,“ обяснява той.

Времевата рамка за реализиране на високоскоростната мрежа е 20 години, а CER настоява, че средствата могат да дойдат както от европейски и национални програми, така и от бюджета за европейска отбрана. „Войната в Украйна показа, че железопътният транспорт е основата. Без железници, нищо не се движи в Украйна,“ завършва Мацола.