Европейците одобряват ЕС, но искат повече действия

Според последното проучване на Европейския парламент от пролетта на 2025 г., гражданите на Европейския съюз (ЕС) остават сравнително удовлетворени от членството си в блока. Въпреки това, те ясно изразяват нуждата от повече действия, особено по отношение на справянето с високите разходи за живот.

73% от респондентите смятат, че страната им извлича ползи от членството в ЕС, което е едно от най-високите нива на одобрение, регистрирани досега. Въпреки положителната нагласа, само 50% от участниците в проучването описват влиянието на ЕС в ежедневието си като положително, докато 18% го считат за отрицателно.

Нарастваща увереност в ЕС

Въпреки смесените чувства, доверието в блока нараства. 52% от европейците заявяват, че имат положителен имидж на ЕС, което е равномерно ниво, постигнато само два пъти през последните две десетилетия (през 2021 и 2022 г.). 42% от анкетираните смятат, че ЕС върви в правилната посока, с увеличение от седем процентни пункта след началото на 2025 г. Оптимизмът за бъдещето е силен – две трети от гражданите изразяват надежда за напредъка на ЕС, а този процент нараства до 72% сред младите на възраст между 15 и 24 години.

Когато става въпрос за приоритети, обаче, гражданите на ЕС са ясни за какво искат да се фокусира блокът. Основните притеснения, посочени от 41% от респондентите, са високите разходи за живот и инфлацията. Следват теми като отбрана и сигурност (с 34%), а също така борбата с бедността и социалното изключване (с 31%).

Искаме действия и прозрачност

Наблюдава се силно желание за по-силна и отговорна роля на ЕС. 90% от гражданите смятат, че държавите членки трябва да бъдат по-единни в справянето с глобалните предизвикателства, а 68% настояват за по-значима роля на ЕС в защитата на гражданите от глобални кризи и заплахи за сигурността.

Същевременно, 91% от европейците искат Европейският парламент да има пълен достъп до информация и инструменти за надзор на разходите в ЕС. По отношение на дългосрочния бюджет на блока, само 36% от респондентите са запознати с Многогодишната финансова рамка (MFF), но мнозинството от тях все пак имат ясни идеи за нейното функциониране.

Повече от три четвърти (78%) от анкетираните смятат, че бъдещите проекти трябва да бъдат съвместно финансирани на ниво ЕС, вместо да се оставят на индивидуалните държави. 73% от участниците подкрепят създаването на нови специфични за ЕС източници на приходи, като данъци върху емисиите на парникови газове или корпоративни печалби, за да се намали зависимостта от националните вноски.

Нарастващото желание за прозрачност, ефективност и гъвкавост в управлението на бюджета е видно, като над 90% от гражданите считат тези аспекти за съществени за функционирането на бюджета на ЕС.