Данъците върху богатството в Европа: Къде и колко събират?

Няколко европейски държави отмениха данъците върху богатството през последните десетилетия. Към 2025 г. само три страни все още налагат данък върху индивидуалното нетно богатство, докато няколко други таксуват само избрани активи. Нарастващото неравенство на богатството е очевидно в цял свят, включително в Европа. Според Европейската централна банка (ЕЦБ), най-богатите 5% от населението в еврозоната контролират 45% от нетното домакинско богатство, а топ 10% притежават 57.4%. Тази концентрация на богатството поддържа дебата за данъците върху богатството в центъра на дискусиите в много страни.

Бернар Арно, френския милиардер, остро се противопостави на предложението за 2% данък върху граждани с активи над 100 милиона евро, наричайки го “офанзива, която е смъртоносна за нашата икономика”. В кои европейски държави съществува данък върху богатството? Колко приходи събират тези държави от индивидуални данъци върху богатството? И каква част от общите данъчни приходи идва от данъците върху богатството в Европа?

Къде се прилагат данъци върху богатството в Европа?

Според Tax Foundation, към 2025 г. данъци върху индивидуалното нетно богатство съществуват само в Испания, Норвегия и Швейцария. Данъчните ставки и праговете за облагане варират между тези страни. Освен това, Франция, Италия, Нидерландия и Белгия налагат данъци върху определени класове активи, но не и върху общото нетно богатство на физическите лица.

В Испания данъкът върху нетното богатство е прогресивен и варира от 0.16% до 3.5% за богатство, надхвърлящо 700 000 евро. Резидентите се облагат с данък върху своите световни активи, докато нерезиденти се таксуват само върху активите, разположени в Испания. През 2022 г. испанското правителство въведе допълнителен “данък солидарност”, с ставки от 1.7% до 3.5% за физически лица, притежаващи нетни активи над 3 милиона евро. Първоначално замислен като временна мярка, той стана постоянен.

В Норвегия се налага данък върху нетното богатство от 1% върху индивидуално богатство, надхвърлящо 1.7 милиона NOK (около 145 425 евро) и до 20 милиона NOK (около 1.71 милиона евро). За богатство над 20 милиона NOK, ставката нараства до 1.1%. От общите приходи, 0.7%% отива за общините, а 0.3%% за централното правителство.

В Швейцария данъкът върху нетното богатство е с относително ниски прагове за освобождаване, които варират в зависимост от кантоните. Според доклада на ОИСР „Ролята и дизайнът на данъците върху нетното богатство“, той не цели само най-богатите домакинства, а също така оказва влияние на значителна част от средната класа. Към 2025 г. в Цюрих данъкът започва от 80 000 CHF (около 85 560 евро) за самостоятелни данъкоплатци, с начална ставка от 0.05%%. За женени данъкоплатци и самотни родители с малолетни деца, праговете нарастват до 159 000 CHF (около 170 090 евро).

Приходи от данъци върху богатството в Европа

Според ОИСР, Швейцария е генерирала 9.5 милиарда евро от индивидуално богатство през 2023 г., което представлява 4.3% от общите данъчни приходи. В Испания сумата е 3.1 милиарда евро, равняваща се на 0.6% от общото. Норвегия е събрала 2.7 милиарда евро, или 1.5% от своите данъчни приходи, докато Франция е събрала 2.3 милиарда евро, което съответства на само 0.2%. Дялът на БВП от данъците върху индивидуалното богатство е сравнително малък, с приходи, вариращи от 0.21% от БВП в Испания до 1.16% в Швейцария.

През последните три десетилетия няколко страни отмениха индивидуалните данъци върху богатството. Броят на страните от ОИСР, които налагат такива данъци, е намалял от 12 през 1990 г. до само 4 през 2017 г. Това са европейските държави: Австрия (1994), Дания (1997), Германия (1997), Нидерландия (2001), Финландия, Исландия и Люксембург (всички през 2006), и Швеция (2007).

Причините за отмяната на данъците върху богатството включват разходите за ефективност и риска от изтичане на капитали. Според доклада на ОИСР, увеличената мобилност на капитала и достъпът на заможните данъкоплатци до данъчни убежища често водят до провал на данъците върху нетното богатство да постигнат своите социални цели.

Кристина Еначе, икономист в Tax Foundation, отбеляза, че високите очаквания често се сблъскват с практическите реалности как данъкоплатците реагират, когато повече държави обсъждат данъци върху богатството. „Когато данъкът е силно концентриран върху малка група богати, подвижни индивиди, дори малко увеличение на данъчната ставка може да доведе до изтичане на капитали“, добави тя. Това е важно, тъй като данъкоплатците, напускащи страната, не само отнасят приходите от данъка върху богатството, но и приходите от данъци върху доходите и потреблението, които са основни източници на приходи за европейските държави.