Държавите в Европа и данъците върху богатството: Какво събраха през 2023 г.?

Няколко европейски държави са отменили данъците върху богатството в последните десетилетия. Към 2025 г., само три страни все още налагат данък върху индивидуалното нетно богатство, докато други облагат само избрани активи. Неравенството в богатството е осезаемо в световен мащаб, включително и в Европа. Според данни на Европейската централна банка, най-богатите 5% от населението в еврозоната контролират 45% от нетното домакинско богатство, а топ 10% притежават 57.4%.

Тази концентрация на богатство поддържа дебата около данъците върху богатството в много държави. Наскоро, френският милиардер Бернар Арно остро се противопостави на предложен данък от 2% за граждани с активи над 100 милиона евро, определяйки го като „офанзива, която е смъртоносна за нашата икономика“. Но в кои европейски страни все пак съществува данък върху богатството и колко приходи генерират те от него?

Данъци върху богатството в Европа: Къде и колко?

Според Tax Foundation, към 2025 г. данъците върху индивидуалното нетно богатство съществуват само в Испания, Норвегия и Швейцария. Данъчните ставки и праговете за облагане варират в различните страни. В допълнение, Франция, Италия, Нидерландия и Белгия налагат данъци върху специфични класове активи, но не и върху общото нетно богатство на физическите лица.

В Испания данъкът върху нетното богатство е прогресивен, вариращ от 0.16% до 3.5% за богатство над 700 000 евро. Резиденти се облагат за световните си активи, докато нерезиденти – само за активи в Испания. През 2022 г. испанското правителство въведе допълнителен „данък за солидарност“, който варира от 1.7% до 3.5% за физически лица с нетни активи над 3 милиона евро.

В Норвегия се налага данък върху нетното богатство от 1% за индивидуално богатство над 1.7 милиона NOK (около 145 425 евро) и до 20 милиона NOK (около 1.71 милиона евро). За богатство над 20 милиона NOK ставката нараства на 1.1%. От събраните средства, 0.7% отива за общините, а 0.3% за централното правителство.

Швейцария също е интересен случай. Според доклада на OECD „Ролята и дизайнът на данъците върху нетното богатство“, данъкът в Швейцария има сравнително ниски прагове за освобождаване, които варират в различните кантони. В 2025 г., в Цюрих, данъкът започва от 80 000 CHF (около 85 560 евро) за самостоятелни данъкоплатци, с начална ставка от 0.05%.

Какви приходи генерират данъците върху богатството?

Общата сума на приходите от данъци върху богатството и техният дял от общите данъчни приходи отразяват тяхната значимост и ефективност. Според OECD, Швейцария е генерирала 9.5 милиарда евро от индивидуално богатство през 2023 г., което представлява 4.3% от общите данъчни приходи. В Испания сумата е 3.1 милиарда евро, равняваща се на 0.6% от общите. Норвегия е генерирала 2.7 милиарда евро, или 1.5% от данъчните си приходи, докато Франция е събрала 2.3 милиарда евро, което съответства на само 0.2%.

Въпреки че дискусиите за налагане на данъци върху богатството се увеличават, особено когато правителствата търсят начини за генериране на приходи, общата тенденция е към тяхното отмяна. Кристина Еначе, икономист от Tax Foundation, споделя, че през последните три десетилетия няколко държави са отменили индивидуалните данъци върху богатството. Броят на страните от OECD, които налагат такива данъци, е намалял от 12 през 1990 г. до само 4 през 2017 г..

Основните аргументи за отмяна на данъците върху богатството се фокусират върху ефективността и риска от изтичане на капитали. OECD установява, че при увеличената мобилност на капитала и достъпа на богатите данъкоплатци до данъчни убежища, „данъците върху нетното богатство често не успяват да постигнат своите преразпределителни цели“.

В заключение, въпросът за данъците върху богатството остава актуален и продължава да предизвиква интензивни дебати в Европа.