Защо технологичните продукти изостават в Европа с месеци?

В Европа потребителите често получават достъп до нови технологични продукти с месец-и дори години закъснение в сравнение с Америка. Причините за това изоставане включват строгите правила за защита на данните, новия закон за цифровите пазари и предпазливите подходи за внедряване. В резултат на тези фактори, както потребителите, така и бизнесите в Европа остават на крачка назад в своето развитие и възможности.

Обикновено новите технологии, които дебютират в САЩ, достигат Европейския съюз след три до пет месеца, а в някои случаи дори почти година по-късно. Въпреки че някои от тези функции могат да бъдат смятани за „приятно допълнение“, забавянето все пак оказва влияние върху европейските потребители и компании. Американците имат възможност да интегрират новите технологии в своите работни потоци, откривайки нови приложения и увеличавайки производителността, докато в Европа потребителите често остават на заден план.

Регулаторни предизвикателства и иновации

Не всички забавяния в ЕС се дължат на регулаторната рамка, но тя става все по-значим фактор. Много европейски стартиращи компании посочват спазването на регулациите като причина да се разширяват на американския пазар вместо в ЕС. Основни пречки са свързани с Регламента за защита на личните данни (GDPR) и новия Закон за цифровите пазари (DMA), които в значителна степен затрудняват внедряването на иновации в Европа.

Технологичните компании често определят DMA като основна причина за забавеното внедряване на нови функции. Въпреки това, строгите правила за защита на данните и интерпретацията на личните данни също създават значителни пречки, особено за компании, работещи с високорискови данни, като тези в здравеопазването.

Конкретни примери за забавяния

Някои от най-чаканите технологии в Европа не достигат до потребителите навреме. Например, Apple все още не е внедрила функцията за Mirroring на iPhone, която позволява контрол на телефона от Mac, поради изискванията на DMA.

Също така, новите AirPods Pro 3 с функция за живо превеждане, която ще бъде достъпна в САЩ, няма да бъде налична в ЕС в близко бъдеще, отново заради изискванията за интероперативност на DMA.

Друг пример е Starlink, който все още не предлага директни текстови и гласови услуги на обикновени телефони в ЕС, поради необходимостта от партньорства с местни мобилни оператори и достъп до техния спектър. Въпреки нарастващата стойност на тези услуги с оглед геополитическите рискове, широкото разпространение на D2C (Direct-to-Cell) изглежда малко вероятно.

В САЩ, компании като Waymo вече предлагат комерсиални автономни таксиметрови услуги в няколко града. В Европа обаче, подобни услуги все още не съществуват на публично ниво, с изключение на пилотни проекти.

Технологичният напредък в Европа продължава да бъде затрудняван от регулаторни предизвикателства, които засягат не само потребителите, но и иновациите в сектора. Европейските компании и потребители остават в очакване на промени, които да ускорят достъпа до новите технологии и да сгъстят разликата с американските им колеги.