Средновековната сатира разкрива лъжливи поклонници на Камино

Градът на Свети Яков, Сантяго де Компостела, е известен като краят на поклонническия маршрут Камино де Сантиаго. Днес, наред с истинските поклонници, които завършват своите пътувания, се наблюдава и нарастваща група от така наречените „тургримс“. Те идват в града, за да си направят селфи на покрива на катедралата и да организират пикници пред нея, без да се съобразяват с околните. Някои от тях дори пътуват до близкото атлантическо крайбрежие, за да символично изгорят обувките си и да оставят парцали, което е далеч от истинския смисъл на поклонничеството.

Тези псевдопоклонници, които често пътуват с удобства и изпращат багажа си предварително, са далеч от идеята за поклонничество, описана в Венеранда диес, един от най-известните текстове на Кодекса Калиxtinus: „пътят на поклонничеството е много добър, но е тесен. Тесен е пътят, който води към живота; от друга страна, широк и просторен е този, който води към смъртта“. Въпреки това, терминът „поклонник“ все още остава свързан с пътуването в чужди земи, далеч от дома.

Исторически контекст на поклонничеството

Преди векове, основните международни дестинации за поклонници са били Йерусалим и Рим, а по-късно и Сантяго де Компостела, разположен в Галисия. През 1294 г., Данте Алигьери описва в своя текст „Вита Нова“, че „поклонник“ е човек, който пътува до Галисия, тъй като гробът на Свети Яков е най-далеч от неговата родина. Тези, които пътували до Йерусалим и Рим, били известни съответно като „палмъри“ и „ромъри“.

С времето, поклонничеството се е утвърдило не само като духовно и религиозно задължение, но и като средство за социална реабилитация, с наложени наказания, които включвали пътуване и извършване на поклоннически обреди.

Сатирата и критиката на псевдопоклонниците

Въпреки благородството на поклонническите намерения, средновековните поклонници не са били имунизирани от самохвалство и преувеличаване на собствените си пътувания. Някои от тях, като Перо д’Амброа, станали обект на подигравки и критики. Група известни трубадури написала сатирални песни, които разкрили лъжливите му претенции, обвинявайки го в неискреност и луксозен начин на живот.

Тези поетични отговори били отговор на самохвалството на д’Амброа, а критиката на Перо Гомез Баросо била особено остроумна, като той заплашвал, че ще обяви на съда други въпроси, които биха могли да поставят лъжливия пътник в много неудобно положение.

Случаят с Суейро Еанес, рицар, който разказвал невероятни истории за поклонничество до Светата земя, също привлякъл вниманието на трубадура Мартин Соарес. В песента си, Соарес подчертава географски неточности и невъзможни времеви рамки, облекчавайки критиката си с нотки на подигравка.

По този начин, средновековната литература предлага на съвременния читател поглед върху обществените нагласи и критичния подход към поклонничеството, напомняйки ни, че истинската същност на пътуването е много повече от самото му физическо осъществяване.