Вирусът Епщайн-Бар може да предизвиква лупус, установи изследване

Ново изследване на екип от Станфордския университет свързва вируса Епщайн-Бар с развитието на лупус, хронично автоимунно заболяване, което засяга милиони хора по света. Според проучването, публикувано на 15 март 2024 г. в списание Science Translational Medicine, този обикновен детски вирус може да бъде скритият тригер за лупус, като предизвиква имунните клетки да атакуват собствените тъкани на организма.

Д-р Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология и старши автор на изследването, заявява: „Това е най-влиятелното откритие, което е произлязло от моята лаборатория през цялата ми кариера“. Той подчертава, че това може да важи за 100% от случаите на лупус. Заболяването причинява възпаление, което може да засегне различни органи, включително кожа, стави, бъбреци и сърце, като по-голямата част от засегнатите са жени, които представляват приблизително 90% от случаите.

Проучването установява, че около 5% от хората с лупус развиват животозастрашаващи усложнения. В момента няма лечение за заболяването. Вирусът Епщайн-Бар е известен главно с причиняването на мононуклеоза, позната и като „целувателна болест“. Повечето хора се заразяват с него в детството или юношеството, предимно чрез слюнка, например при споделяне на храна или напитки.

Как вирусът влияе на имунната система

Според д-р Робинсън, единственото реално средство да не се заразите с Епщайн-Бар е да живеете в изолация. „Ако сте водили нормален живот“, добавя той, „вероятността да го имате е почти 20 към 1“. Веднъж попаднал в организма, вирусът се укрива в имунните клетки, наречени B клетки, които произвеждат антитела за борба с инфекциите. Обикновено тези клетки защитават тялото, но Епщайн-Бар може да ги манипулира, принуждавайки част от тях да нападат собствените тъкани на организма.

Изследователите установили, че при хора с лупус, B клетки, инфектирани от Епщайн-Бар, са значително по-чести – около 25 пъти повече в сравнение с здравите индивиди. Вирусът произвежда протеин, наречен EBNA2, който активира човешки гени, отговорни за възпалението. Тези свръхактивни B клетки след това предизвикват атака на клетъчните ядра, което е характерна черта на лупус.

Възможности за бъдещи изследвания

Д-р Робинсън и неговият екип вярват, че подобен вирусен отговор може да играе роля и в други автоимунни заболявания, като множествена склероза, ревматоиден артрит и болест на Крон. Изследователите подчертават, че генетичните фактори, различията в щамовете на вируса и други екологични тригери може да обяснят защо определени хора са по-податливи на автоимунни състояния като лупус.

В момента няколко компании работят по ваксини за предотвратяване на инфекция с Епщайн-Бар, като вече са в ход клинични изпитания. Важно е да се отбележи, че тези ваксини вероятно ще защитават само хората преди заразяването, което означава, че трябва да се прилагат в ранна възраст.