Учените се стремят да победят малария чрез генетични модификации на комари

Учените отдавна мечтаят да се справят с болестите, пренасяни от комари, сред които маларията, която убива повече от 608 000 души годишно. Новини от световни здравни организации разкриват обещаващи перспективи за генетично модифицирани комари, които биха могли да премахнат животозастрашаващите заболявания. Въпреки постигнатия напредък с иновации, като инсектоцидни мрежи, основният въпрос остава: как да се предотврати разпространението на заболяванията, а не само да се убиват комарите.

От 1960-те години насам, група учени започват да проучват възможността за предотвратяване на разпространението на паразити, вместо да се фокусират единствено върху тяхното унищожаване. С времето, частни лаборатории, университети и правителствени организации инвестират стотици милиони евро в експерименти за модифициране на ДНК на комарите. Някои генетични модификации правят комарите стерилни, докато други възпрепятстват потомството им да достигне зряла възраст или затрудняват инфекцията от паразити.

Генетични модификации и нови методи

Ян Колачински, експерт по малария и контрол на преносителите в Unitaid, споделя, че „концепцията за промяна на генома на комара, за да стане той устойчив на паразити, представлява пълен парадигмен преход“. Първоначалните тестове с генетично модифицирани комари в Буркина Фасо, Бразилия, Малайзия и Съединените щати дават обещаващи резултати, помагайки за намаляване на популацията на комарите.

В нов доклад Unitaid, който е част от Световната здравна организация (СЗО), излага метод за генетично модифициране, наречен „самоподдържащ генетичен драйв“. Този подход позволява на промените в гените на комарите да се предават на 100 процента от потомството им, което означава, че те могат да се разпространяват в популацията, докато напълно заменят комарите, пренасящи заболявания. В най-добрия случай, това може да направи маларията излишна в региони, където е ендемична, включително в голяма част от Субсахарска Африка.

Колачински нарича този проект „Свещения граал“, подчертавайки, че „това ще ни позволи да контролираме маларията в мащаб, който е безпрецедентен“. Поради естеството на другите техники за генетично модифициране, промените в ДНК биха изчезнали след няколко поколения, което би наложило многократни пускания на модифицирани комари.

Рискове и предизвикателства

Въпреки потенциалните ползи, самоподдържащият генетичен драйв носи свои рискове и ограничения. Постоянната промяна на генетичния състав на комарите може да доведе до неочаквани последици за екосистемата, които е трудно да се предвидят. Учените тестват и други, негенетични подходи за предотвратяване на разпространението на заболявания от комари, като например инфектиране на яйцата на комарите с бактерията Wolbachia, която влияе на тяхната способност да се размножават и да разпространяват заболявания като денга и чикунгуня.

Според Колачински, изследователите все още проучват множество стратегии за контрол на комарите, тъй като различни ситуации може да изискват различни методи. Има и риск технологии, които изглеждат успешни в експериментални условия, да се провалят в реалния свят. „Не бихте искали да сложите всичките си яйца в една кошница“, коментира той.

Дори и научният аспект да бъде решен, осигуряването на политическа, финансова и обществена подкрепа за генетичните модификации остава предизвикателство. Допълнително, значителни съкращения на глобалното здравно финансиране през тази година заплашват съществуващата борба срещу маларията и други болести, пренасяни от вектори. Въпреки това, Колачински подчертава, че тази технология все още може да бъде най-добрият шанс на научната общност да промени курса на ендемичните заболявания, като маларията, която е засегнала около 263 милиона души през 2023 г., според данни от СЗО. „Не виждам други средства за достигане до нула малария в ендемичните зони без наистина иновационен инструмент“, заключава той.