Помагането на другите подобрява мозъчната функция при възрастни

Помагането на другите, независимо дали в организирани или неформални форми, може да се окаже ключово за поддържането на мозъчната здравина при по-възрастни хора. Според ново изследване, публикувано в научното списание Социални науки и медицина, възрастните хора, които редовно помагат на хора, с които не живеят, изпитват значително по-бавен когнитивен упадък в сравнение с тези, които не участват в подобни дейности.

Изследването обхваща данни от над 30 000 възрастни на възраст над 51 години в Съединените щати, чийто мозъчен статус е проследяван от 1998 до 2020 г. Учените анализирали как формалното помагане, като например доброволчество в организации, и неформалното помагане, като оказване на помощ на съсед или приятел, влияят на когнитивното благополучие и здраве с времето.

Ползите от помагането за когнитивното здраве

Резултатите показват, че както формалното, така и неформалното помагане са свързани с по-високи нива на когнитивна функция и по-бавен упадък на когнитивните способности в по-късна възраст. Напротив, оттеглянето от тези дейности е свързано с по-слаби когнитивни способности. Както посочва Сае Хван Хан, асистент-професор по човешко развитие и семейни науки в Университета на Тексас, неформалното помагане често се счита за не толкова полезно за здравето, поради липсата на социално признание. Той добавя: “Беше приятно изненада да установим, че то предоставя когнитивни ползи, сравними с формалното доброволчество.”

Според изследването, възрастните хора не е необходимо да отделят много време за помагане на другите, за да усетят когнитивните ползи. Дори умереното участие от две до четири часа на седмица е свързано със значителни предимства за мозъчното здраве. “Когнитивните ползи от помагането на другите не са просто краткосрочни, а се натрупват с времето при устойчиво участие,” уточнява Хан.

Ограничения на изследването и предходни находки

Въпреки положителните резултати, изследването има своите ограничения. То не предоставя детайли за конкретните начини, по които хората помагат, разчита на самоотчетени данни и не може да твърди с абсолютна сигурност причинно-следствена връзка между доброволчеството и мозъчната здравина. Все пак, получените резултати съвпадат с предишни находки, които показват положителна връзка между когнитивната производителност и доброволчеството.

Интересно е, че възможностите за доброволчество често са насочени към млади хора. В Европейския съюз, официални регионални програми като Европейския корпус за солидарност са отворени за младежи на възраст между 18 и 30 години, които искат да участват в социални проекти в блока. За съжаление, няма подобна програма за средновъзрастни и по-възрастни хора.

През 2021 г. Европейската комисия препоръча възрастните хора да участват в доброволчество в своя Зелен доклад за застаряването, но акцентът беше поставен върху междупоколенческото сътрудничество и повишаването на самооценката, а не върху когнитивното здраве. Хан подчерта, че последните находки предполагат, че възрастните хора трябва да останат активни членове на своите общности колкото може по-дълго, както за собственото си благополучие, така и за благополучието на другите. “Това показва важността на ангажирането на възрастните хора в някаква форма на помощ за възможно най-дълго време, с подходяща подкрепа и условия,” завършва той.