Подробно изследване потвърди съществуването на „сини зони“

Ново изследване, публикувано в списание The Gerontologist, потвърди, че регионите, известни като сини зони, действително са места, където хората живеят значително по-дълго и по-често достигат възрастта от 100 години. Въпросът защо някои области предлагат по-дълъг живот е предмет на проучване от десетилетия и новите данни дават ясни отговори.

Сините зони се определят като региони с необичайно дълголетие, в които живее значителен брой хора над 90 години. Понятието е въведено преди почти 20 години, но в последно време достоверността на тези твърдения беше оспорвана. Критиците твърдят, че възрастите на жителите в тези райони често са резултат от неточно водене на записи или грешки. Новото изследване обаче преосмисля наличните данни и потвърджава, че определени области наистина отговарят на критериите за сини зони.

Потвърдени зони за дълголетие

Според изследването, за да бъде определено място като синя зона, то трябва да има географски граници, изключително висока концентрация на хора, живеещи поне до 90 години през последните 150 години, и налични записи, които валидират удостоверенията за раждане и смърт. Авторите подчертават, че дългосрочното добро здраве е важно наблюдение, особено в контекста на глобалното увеличаване на хроничните заболявания в старческа възраст.

Две географски области, потвърдени от новото изследване, са Сардиния и Икария. В Сардиния, разположена в източната част на острова, процентът на стогодишните жители между 1880 и 1900 г. е бил приблизително пет пъти по-висок от средния в Европа. Изследователите потвърдиха възрастта на всяко лице над 90 години, като съпоставиха граждански и църковни архиви, а също така реконструираха семейни генеалогии.

Икария, малък гръцки остров в Егейско море с около 8 000 жители, показва също значителен брой ненадминати жители, достигнали 90-годишна възраст. Когато островът е идентифициран за първи път като синя зона през 2009 г., процентът на жителите над 90 години е бил три пъти по-висок от националната средна стойност.

Изчезващи зони и нови възможности

Въпреки потвърдените сини зони, изследването разкрива и области, които вече не отговарят на критериите. Окинава в Япония, където през 1976 г. е била отчетена седемкратна концентрация на стогодишни жители, вече не е в списъка на сините зони. Изследването установява, че само поколенията, родени преди 1940 г., са отговаряли на критериите, а до 2006 г. процентът на стогодишните е паднал до около два пъти над средната стойност за Япония.

Никоа, разположена в Коста Рика, също показва тенденция на намаляване. Първоначално определена от мъже, родени преди 1930 г., много от които достигали 100 години, новите анализи показват, че новородените след тази година по-рядко достигат до стогодишна възраст.

Изследването подчертава, че изолацията е обща черта за сините зони. Сардиния, Икария и Окинава са острови или големи островни територии, докато Никоя е на полуостров, който дълго време е бил труднодостъпен. Такова относително изолиране е позволило на тези райони да развият свои уникални култури и езици.

Изследователите не само откриха как част от тези области намаляват, но и посочиха нови сини зони, които се оформят. Регионите в Нидерландия, Китай и карибския остров Мартиника в момента преминават в процес на валидиране, преди да бъдат широко признати като нови, съвременни сини зони.

Тази информация предоставя ценни уроци и вдъхновение за начина на живот, който може да допринесе за дълъг и здравословен живот.