Обикновен вирус предизвиква новите надежди срещу лупус

Учени от Станфордския университет откриха, че вирусът на Епщайн-Бар може да бъде основен фактор за развитието на лупус, хронично автоимунно заболяване, което засяга милиони хора по света. Изследването, публикувано в Science Translational Medicine, показва как този често срещан вирус може да подтикне имунните клетки да атакуват собствени тъкани на организма.

Д-р Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология в Станфорд, заяви: „Това е най-влиятелната находка, която сме направили в лабораторията ми през цялата ми кариера. Смятаме, че откритията ни се отнасят за 100 на сто от случаите на лупус“. Заболяването предизвиква атакуване на здравите тъкани в тялото, причинявайки възпаление, което може да засегне кожата, ставите, бъбреците, сърцето и нервите.

Важен факт е, че около 90 на сто от пациентите с лупус са жени. Въпреки че повечето от тях успяват да контролират симптомите с медикаменти като ибупрофен, около 5 на сто развиват животозастрашаващи усложнения. За момента не съществува лек за лупус.

Вирусът на Епщайн-Бар, известен също като причинител на мононуклеоза, или „целувателната болест“, е широко разпространен и се предава чрез слюнка. Според д-р Робинсън, „Практически единственият начин да не се заразите с EBV е да живеете в балон“. Вероятността да имате вируса, ако сте водили нормален живот, е почти 20 на 1.

Когато вирусът влезе в тялото, той се укрива в имунни клетки, наречени В-клетки. Обикновено, тези клетки помагат на организма да се защитава, но вирусът може да ги манипулира, предизвиквайки атака срещу собствените тъкани на организма. Изследователите установили, че при пациентите с лупус, инфектираните с EBV В-клетки са значително повече, приблизително 25 пъти в сравнение със здравите индивиди.

Вирусът произвежда протеин, наречен EBNA2, който активира човешки гени, отговорни за възпалението. Тези свръхактивни В-клетки след това предизвикват атака на ядрата на клетките, което е характерен признак на лупус. Когато достатъчно количество от тези клетки се натрупа, започва автоимунен отговор.

Учените смятат, че подобна вирусна реакция може да играе роля в други автоимунни заболявания, като множествена склероза, ревматоиден артрит и болест на Крон. Проучванията показват, че генетични фактори, различия в щамовете на вируса или други екологични тригери могат да обяснят защо определени хора са по-уязвими към автоимунни заболявания като лупус.

Няколко компании вече работят по ваксини, които да предотвратят инфекция с вируса на Епщайн-Бар. Някои клинични изпитвания вече са в ход, но тези ваксини вероятно ще осигуряват защита само преди експозиция, което означава, че трябва да бъдат приложени рано в живота.