Ново проучване разкрива връзката между вътрешния часовник и деменцията

Ново проучване показва, че хората с по-слаби или по-нередовни вътрешни часовници са изложени на по-висок риск от развитие на деменция. Изследването, публикувано в медицинското списание Neurology, установява, че нарушените циркадни ритми са свързани с по-висока вероятност за деменция, като при хора, чиято активност достига връх по-късно през деня, рискът нараства с 45%.

Циркадният ритъм е вътрешният часовник на тялото, който регулира 24-часовите цикли на физически, психически и поведенчески промени, включително цикъла на сън и бодърстване, отделянето на хормони, храносмилането и телесната температура. Той се управлява от мозъка и е силно повлиян от експозицията на светлина. Когато циркадните ритми са стабилни, часовникът на тялото се синхронизира добре с 24-часовия ден и изпраща ясни сигнали за важни функции.

Хората с по-силни ритми обикновено поддържат редовни графици за сън и ежедневна активност, дори когато графикът или сезоните се променят. За разлика от тях, при по-слаби ритми, промените в светлината и рутината могат да извадят часовника на тялото от релси. Хората с по-нестабилни модели са по-склонни да променят времето за сън и активност. Временни промени, като джет лаг и нощна смяна, могат да оказват негативно влияние върху съня, настроението и общото здраве, когато се повтарят или удължават.

Връзката между възрастта и циркадните ритми

С напредването на възрастта циркадните ритми стават по-слаби и по-нередовни. По-възрастните хора често имат по-ранни часове за лягане и събуждане, както и по-фрагментиран сън. „Промените в циркадните ритми настъпват с напредването на възрастта, а доказателствата показват, че нарушенията в циркадния ритъм могат да бъдат рисков фактор за невродегенеративни заболявания като деменция“, заявява Венди Уанг, асистент-професор по епидемиология и вътрешна медицина в УТ Съдтвен.

Изследването обхвана над 2 000 участници в Съединените щати, средната възраст на които е 79 години, като никой от тях не е имал деменция в началото на проучването. Участниците носели малки сърдечни монитори в продължение на около две седмици, което позволило на учените да проследят моделите на сън и активност и да оценят силата на циркадния ритъм на всеки участник. В продължение на три години, учените наблюдавали участниците, от които 176 развили деменция.

Нуждата от справяне с деменцията

Резултатите показали, че участниците в групата с най-слаб ритъм имали почти 2,5 пъти по-висок риск от развитие на деменция в сравнение с тези в групата с по-силни ритми. Освен това, хората, чиято активност достигала връх след 14:15 ч., имали 45% по-висок риск от деменция в сравнение с тези с по-ранен пик на активност. Такъв забавен график може да създаде несъответствие между часовника на тялото и сигналите от околната среда, като по-късни часове и тъмнина.

Според данни на Европейската агенция по лекарства, към 2019 г. деменцията е засегнала 55 милиона души по света и около 11 милиона в Европа. С остаряването на населението в Европа се очаква броят на страдащите да достигне 19 милиона до 2050 г. Авторите на изследването изразяват надежда, че резултатите могат да насърчат допълнителни изследвания за това как регулирането на вътрешния часовник може да помогне за предотвратяване на деменцията.

„Нашите находки също така подготвят терена за бъдещи изследвания, за да се оцени потенциалната роля на интервенции в циркадния ритъм, като светлинна терапия, употреба на мелатонин или промени в начина на живот за предотвратяване на деменцията“, допълват изследователите. Поддържането на редовен график за сън, както и упражнения и естествена експозиция на светлина, особено сутрин, са доказани ефективни, нехирургични интервенции, които помагат за поддържане на циркадните ритми.